Понякога красивите цветя порастват на тъмни места. Оказва се, че някои от най-креативните и оригинални хора на изкуството са били подложени на тормоз в семейството като деца или просто са расли в условия на т.нар. дисфункционални семейства. Страданието, което те са изпитвали като деца, се оказва свързано с отключването на тяхната креативност по-късно в живота им. Това е установили дългосрочно изследване по проблема, проведено от учени от калифорнийския държавен университет в Нортридж. Те са изследвали 234 професионалисти в областта на изкуствата и са се фокусирали върху проблема защо психическите разстройства са толкова чести в изкуствата.
“Приетото мнение, че хората на изкуството страдат от повече психическа патология, включително биполярно разстройство, ни притесняваше и ние искахме да проверим как в действителност стоят нещата”, обяснява Пола Томсън, съавторка в изследването. Екипът й е изследвал 83 актьори, режисьори и дизайнери и 129 танцьори, 20 музиканти и оперни певци. Всички участници са попълнили въпросник за трудности в детството, като семейни противопоставяния, чувство за вина, чувство за срам, креативни преживявания, склонност към фантазиране, тревожност и други. Данните недвусмислено са показали, че хората на изкуството, в сравнение с останалите хора, са имали много повече тревожност в детството си, интернализирали са своя срам много по-дълбоко и са преживявали много повече и често кумулиращи травмиращи преживявания, от останалите хора. Но те също така са отключили много по-силна креативност в живота си.
