Когато мислите за тормоз в детството, вероятно ви изникват образи на уязвимо дете, обляно в сълзи, докато му се подиграват, или на такова, което понася някаква садистична физическа злоупотреба. Нали?

Съществува и друг (психологически) начин да се смущава или унижава едно невинно дете — чрез упражняване на интелектуално превъзходство над него.

Тази по-скрита и често саркастична форма на тормоз получава много по-малко признание от двете по-известни форми на тормоз. Както казва Рохбан Захид: "Онова, което изглежда минава между капките, са тези, които… тормозят учениците, които са "по-малко умни"." Захид прави коментар (или осъждане) на нашата култура, подобна на меритокрация. Индивидите в обществото се намират в "интелектуална йерархия", определена от числата и буквите, които идват под формата на оценки и степени на образование.

Проблемът възниква, когато хората на върха на тази йерархия (неправомерно) си позволяват да омаловажават тези [учениците] на дъното. Тази конструкция създава интелектуален тормоз — емоционален и психически тормоз, упражняван върху някой, въз основа на интелектуалното му разбиране.

Интелектуалният тормоз не се различава от физическия: той може да има опустошителни, дългосрочни ефекти върху самооценката.

И така, как най-добре можем да определим този все по-господстващ начин на тормоз?

Ето някои дефиниции:

"Под интелектуални насилници имам предвид хора, които са наистина по-умни (имат по-висок коефициент на интелигентност), имат повече познания в определена област и като цяло чувстват, че имат право да бъдат пренебрежителни, неуважителни, злонамерени, емоционално оскърбителни и да играят игрички. Любопитното е, че ние прославяме подобни хора в телевизионните предавания и не считаме това за форма на тормоз".  (2)