Един ден Тодор Живков си сложил черни очила и голям каскет на главата и отишъл на кино в София.
Било тъмно, почнал кинопрегледът, на който той произнася важна реч.
Зрителите стават и я аплодират, само той остава седнал. Тогава съседът му отляво го сбутва и му прошепва:
- Ставай веднага. Гъмжи от ченгета. Не си струва да те приберат заради това нищожество.
