„Хората смятат, че щастието е нещо конкретно - или си щастлив, или не си“, казва професорът от Станфорд Дженифър Аакър. Разбира се, не всичко е толкова просто. Новите изследвания на Аакър и нейните колеги не само оспорват този начин на мислене и подход, но и разкриват, че връзката между щастието и чувството за смисъл може да се промени в зависимост от финансовото ни състояние. „Това е от особен интерес, защото проучванията показват, че когато хората станат по-богати, те изпитват повече щастие“, обяснява Дженифър Аакър.  Тя е професор по маркетинг в Станфордското висше училище по бизнес, където е правено изследването, което е фокусирано върху щастието, смисъла на живота и парите. "Но нашето проучване показва, че природата на щастието също се променя с доходите", обяснява проф. Аакър. Изследването ще бъде публикувано в списание „Emotion“. В проучването си екипът е открил, че при хората с по-ниски доходи чувството за смисъл на живота е по-силно свързано с щастието, отколкото при тези с повече финансови ресурси. С други думи, хората с повече пари може да са по-щастливи, но хората с по-малко пари вярват, че щастието е свързано с чувството за смисъл – вярата, че животът им има цел, стойност и посока. И, забележително, тази връзка може да бъде проследена в много страни по света. Статията е съавторство с Риа Катапано от Университета в Торонто, Джорди Квойдбах от ESADE Business School и Каси Могилнер от Калифорнийския университет, Лос Анджелис. Работата е една от първите, която е изследвана, за да бъде намерен отговор на въпроса как доходите и богатството влияят на връзката между смисъла на живота и щастието в глобален мащаб.

Изследователите започват работа първо в Съединените щати, където за първи път се сблъскват с връзката между смисъла и щастието, когато доходите намаляват. Според проф. Аакър отначало екипът е недоумявал дали това е особеност на американците или обикновена случайност. Въпреки това, когато екипът разширява проучването си, той анализира мащабни масиви от данни. Те обхващат повече от 500 000 души от 123 страни на шест континента и се натъква на  същата закономерност. „Резултатите се оказаха почти универсални в много страни по света“, казва проф. Аакър.  „Сред хората с ниски доходи смисълът на живота е по-силно свързан с общото щастие“, обяснява тя.

Богатство и психическо здраве

Проф. Аакър предупреждава, че тези констатации не трябва да се използват за минимизиране или загърбване на реалните неблагоприятни условия, пред които са изправени хората и общностите с ниски доходи. „Социалната политика не е длъжна да бъде несъвместима с важността на смисъла на живота“, казва професорът.

Дженифър Аакър и нейните колеги вярват, че техните наблюдения и открития могат да повлияят върху мерките за укрепване на психичното здраве в общества и страни с ниски доходи. Според изследването, цитирано в статията, хората с ниски доходи са два пъти по-склонни да страдат от депресия, отколкото хората с по-високи доходи, а понижението на семейните доходи повишава риска от афектни състояния и разстройства на настроението.

Важността на смисъла

Доколкото всички изследвания, представени представени в новата статия, са изучавали определени взаимовръзки, авторите не могат да кажат със сигурност дали щастието зависи от усещането, че животът има смисъл, или обратното. Обаче, те изтъкват хипотезата, че всеки от тези фактори играе роля за развитието на другия. „Хората, които успяват да намерят смисъл, изпитват както смисъл, така и щастие, но тези, които не успяват да намерят смисъл, са нещастни, както се потвърждава от други проучвания“, казва проф. Аакър. Изследователите предлагат няколко варианта защо смисълът има по-силна корелация с щастието при хора с по-ниски доходи. „Може би финансовите ограничения създават такава практическа и емоционална тежест, че хората са принудени да се опитват да намерят смисъл в своята ситуация“, предполага проф. Аакър. Тя също така отбелязва, че други учени потвърждават това заключение. „Да имаш негативно или трудно съществуване и да можеш да намериш смисъл в него е един от начините да направиш живота важен”, пояснява Дженифър Аакър. Тя и колегите й предполагат, че богатите хора имат по-голям достъп до „външни източници на щастие“ и следователно не е нужно да разчитат на „вътрешно чувство за смисъл“. Затова професорът предлага „по-богатите хора ефективно да се възползват от смисъла, който вече имат в живота, вместо непрпестанно да преследват чувството за щастие“. Проф. Аакър и нейните съавтори също посочват, че животът се осмисля чрез преживявания, които включват опит, религия и семейни отношения, а те определено не са свързани с парите.

Източник: Greater Good Magazine / Мениджър Нюз