Много неща се бяха вече случили, докато се появиш, и се налагаше да домисляш онова, което се е случило преди това. Когато започнеха да прожектират филма от началото, можеше да провериш дали реконструкцията ти е правилна. Ако ти харесаше филмът, можеше да останеш и да го гледаш още веднъж. Животът прилича на гледането на филм по мое време. Раждаме се в момент, когато вече са станали много събития в течение на стотици хиляди години и е важно да разберем какво се е случило, преди да се родим. Това е необходимо, за да можем да разберем по-добре защо сега се случват толкова нови събития.

Сега училището (отделно от твоите собствени четива) би трябвало да те учи да запомняш това, което се е случило преди рождението ти, но това не му се удава. Различните анкети показват, че днешната младеж, дори университетската, родена през 1990 г., не знае, а може би и не иска да знае онова, което се е случвало през 1980 г., да не говорим за времената преди 50 г.

Статистиката потвърждава, че когато запитат младите хора кой е този Алдо Моро (италиански политик и тридесет и деветият министър-председател на Италия от 1963 до 1968 г., а след това от 1974 до 1976 г. - б.р.), те отговарят, че той е оглавявал “Червените бригади”. Пък той беше убит тъкмо от членовете на тази нелегална ляворадикална организация.

Дейността на “Червените бригади” остава тайна за мнозина, а тези бригади присъстваха на политическата сцена едва преди някакви си трийсетина години.

Аз съм роден през 1932 г., десет години след идването на власт на фашистите, но знаех кой е бил министър-председател по времето на Похода към Рим. Може би ми бяха разказали във фашисткото училище за това, за да обяснят колко глупав и страхлив е бил този министър (“Страхливецът Факта”), свален от фашистите. Нека да е тъй, но знаех за това. Ала да оставим училището на мира. Днешната младеж не познава дори актрисите отпреди двайсет години, а аз знаех коя е Франческа Бертини, снимала се в нямото кино двайсет години преди да се родя. Може би това беше, защото прелиствах старите списания, натрупани в килера на нашата къща. Аз и на теб предлагам да прелистваш старите списания, защото така можеш да разбереш онова, което е ставало, преди да се родиш.

Защо е така важно да знаеш за събитията от далечното минало? Защото често такива знания помагат да разберем хода на днешните събития и при всички случаи, като познаването на състава на футболния отбор, това помага да обогатим нашата памет.

Имай предвид, че можеш да тренираш паметта си не само с помощта на книгите и списанията, но и с помощта на интернет. Мрежата е предназначена не само да бъбриш с твоите приятели, но и за да изучаваш световната история. Кои са били хетите, камизарите? Как са се казвали трите кораба на Колумб? Кога са измрели динозаврите?

Имало ли е щурвал на Ноевия ковчег? Как се наричал прародителят на вола? Преди сто години имало ли е повече тигри, отколкото сега? Какво знаеш за империята Мали? Кой е разказал за нея? Кой е бил вторият папа в историята? Кога е измислен Мики Маус?
Мога да продължа да питам до безкрайност и въпросите биха могли да станат прекрасна тема за изследване. Защото всичко това трябва да се помни.

Ще дойде ден, в който ще остарееш, но ще чувстваш, че си изживял хиляди животи, все едно си участвал в битката при Ватерло, присъствал си на убийството на Юлий Цезар, посетил си същото място, където Бертолд Шварц, смесвайки различни вещества в опит да получи злато, случайно изобретил барута и хвръкнал във въздуха (така му се и пада!).

А другите ти приятели, които не се опитват да обогатят паметта си, ще преживеят само един - собствения си живот, монотонен и лишен от емоции.Така че обогатявай паметта си и за утре да научиш наизуст La Vispa Teresa (детско стихотворение от Луиджи Сайлер, поет от Милано - б.р.).