Миналото не трябва да бъде място, в което да се крием. Да заравяме глава в пясъка и да се правим, че настоящето го няма. Миналото не може да бъде адекватно убежище, нито дълготраен пристан, защото по този начин се отдалечаваме от истинския живот.
Миналото не трябва да бъде и място, което да крием. Не бива да се срамуваме от него. Зрелите и умни хора говорят открито за него, не се срамуват от грешките си, стига да са си извадили поуки и да са осъзнали слабостите си.
Миналото трябва да бъде нашият трамплин. Онова, което някога ни е изглеждало лош късмет, неуспех или провал, всъщност може да се окаже отправна точка към следващ успех. Когато се затваря една врата, не знаем какво печелим и дали не се отваря друга към истинското щастие. Някои хора предпочитат да вярват, че всичко, което се случва, си има своята причина. Нищо не е случайно. Всичко си има точното място и точното време. Неуспехът е по-добър учител от успеха, защото ни дава поле за размисъл, кара ни да забавим темпото, да се вглъбим в себе си и да анализираме обстоятелствата. По този начин постигаме по-добро разбиране за себе си и за света.
Томас Едисън казва: „Не губя дух, защото всеки неуспешен опит, който оставям след себе си, е нова крачка напред.“
Замислете се също, че е възможно онова, което някога ви се е струвало като невероятен късмет и успех, с времето да се окаже, че всъщност е нещо, което ви е довело до разочарования и нещастия впоследствие.
Важното е да можем да си отговорим на въпроса какво печелим от ситуацията, която ни се струва като провал. Както няма ден без но, светлина без мрак, добро без зло, така е важно да знаем, че и успехът идва след неуспехи, разочарования и грешки. Важното е какво остава от това и как се справяме с предизвикателствата.
Не забравяйте, че най-големите победи в живота са тези, които печелим над себе си.
