„Тази статия е прочетена от над 20 милиона души. Знам, че мнозина от прочелите няма да искат да приемат това, за което говоря. Децата ви обаче имат нужда от тези послания.“ (Виктория Прудей)
В съвременния свят се прокрадва все повече една тиха трагедия, на която не обръщаме внимание. Тя навлиза като тих убиец в нашите домове, засяга най-скъпото ни – децата ни.
Като терапевт, съм работила със стотици деца и техните семейства. Това ми е дало възможност да стана свидетел на тази тиха, но жестока трагедия, която се разиграва ежедневно пред очите ми.
Децата ни се намират в истинска криза. Опустошителна душевна криза! Поговорете с учителите и професионалистите в областта през последните 15 години и ще чуете от тях същите притеснения. Нещо повече – през последните 15 години изследователите посочват обезпокоителни статистически данни, базирани на нарастващите психически заболявания, които заплашват да достигнат до пандемични размери:
* 1 на всеки 5 деца страда от психични проблеми;
* с 43% е нараснал проблемът дефицит на вниманието и хиперактивност;
* с 37% са се увеличи случаите на депресия при тийнейджърите;
* два пъти повече са случаите на самоубийства сред деца на възраст между 10- и 14-годишна възраст.
Колко доказателства още ни трябват, за да си отворим очите?
Не, „увеличаване на задължителните профилактични прегледи“ не е отговорът!
Не, „те така са си родени“ не е отговорът!
Не, „образователната система е виновна“ не е отговорът!
Да, колкото и да е болезнено да си го признаем, в повечето случаи НИЕ, родителите, сме отговорът за повечето от проблемите на нашите деца!
Научно доказано е, че мозъкът има способността да се пренастрои според външните условия и под влиянието на околната среда. За съжаление обаче, комбинацията от околната среда и начинът, по който възпитаваме като родители децата си, пренастройваме мозъка в грешна посока, което допълнително усложнява битките, които водят децата ни всеки ден.
Да, има и винаги е имало деца, които са родени с увреждания в по-малка или по-голяма степен. Въпреки всички усилия и грижи на родителите, такива деца не могат да преодолеят проблемите си. НЕ ГОВОРЯ за тези деца.
Говоря за многото други деца, чиито проблеми се формират вследствие на вредното влияние на околната среда и външните фактори, които родителите „причиняват“ на децата си. Практиката ми е показала, че когато родителите променят възгледите и подхода си, децата също се променят.
Какъв е проблемът?
Днешните деца са лишени от основите на щастливото и пълноценно детство: Това се дължи на няколко безспорни фактора и липси:
* родители, които да бъдат емоционално свободни и посветени на децата си;
* ясно определени граници и правила;
* отговорности;
* здравословна диета и достатъчно количество сън;
* движение и игри навън;
* креативни игри, социални контакти, възможности да се справят със скуката чрез въображение.
Вместо това децата получават:
* родители, обсебени от дигиталните устройства;
* родители, които са позволили на децата да им се качат на главата;
* чувство за превъзходство вместо чувство за отговорност;
* нездравословен сън и неподходящо хранене;
* заседнал начин на живот;
* безкрайни източници на забавление, удовлетворяване на всяко желание сега и веднага, презадоволяване, никаква скука.
Представете си само как е възможно да отгледаме здраво и емоционално стабилно поколение в подобни условия! Не е възможно! Няма рецепта за правилно възпитание и подход към децата, няма идеални родители, нито идеални деца, не можем да променим човешката природа. Както виждаме обаче, резултатите са стряскащи. Нашите собствени деца стават жертви – те плащат със своето психическо здраве за това небалансирано детство.
