Бирата: Течният кехлибар

24 април 2018 г., 18:00
1372

Хилядолетна история и одобрително кимване от медицинските експерти дават отговор на въпроса защо пием бира. И логичното му продължение – а защо не? Снимка: Shutterstock

То е ясно, че е приятна. Особено в летните жеги, когато човек, звяр и природа се пука по шевовете. Но защо пък да е полезна?

И все пак бирата е един от здравословните продукти на трапезата на пълнолетното население (стига да не се прекалява особено). Любимото питие на сърцето и бъбреците се използва за удоволствие и защита от болести от хилядолетия и без съмнение е първото алкохолно питие, съпътствало човека от началото на неговата цивилизация, та досега.

Не е известно кой е бил щастливецът, вдигнал първата бирена наздравица. Според историците любовта на хомо сапиенс към кехлибареното питие датира още от шумерската цивилизация. Шест хиляди години преди новата ера неизвестен бюрократ записва на глинена табличка химна към богиня Нинкаси – първата повелителка на бирата, предтеча на Хоумър Симпсън и русокосите германки от „Октоберфест”. Освен възхвала на превъзходното пиво повтарянето на тази молитва помагало на благочестивите богомолци да

запомнят рецептата за жизненоважното питие,

тъй като малцина в онези времена са умеели да пишат, а и „надраскването” на съставките върху каменна плоча или табличка би затруднило и най-усърдната шумерска домакиня. Предполага се, че в онези времена пивото се е правело просто чрез накисване на парче хляб или зърно, което било оставяно да ферментира.

Значението му обаче било голямо. В епоса за Гилгамеш, датиращ от третото хилядолетие преди новата ера, бирата е една от съставките на цивилизацията (наред със секса и дрехите), превърнали дивака Енкиду от полузвяр в „съвременен” човек.

Възможно е обаче бирата да е още по-древна. Според предположения за намерени археологически находки от гробници на азиатски аристократи е вероятно още 10 хил. години преди новата ера китайците да са варели алкохолни напитки от малц и гранясал ечемик (за това обаче няма сигурни доказателства). Плесента се смятала за по-ефективна от превръщането на семената в малц за направата на ферментирали питиета и затова в древна Азия дори отглеждали специални плесени, които помагали на пивоварите да постигат своята магия. По-късно оризът започнал да доминира на континента и повечето напитки се произвеждат от него.

Според много историци бирата, която се е появила независимо в различни култури по света, е

основен белег на цивилизацията.

Тя се произвежда най-често от зърнени култури, които започват да се отглеждат, след като древните ловци усядат и се научават да обработват и засяват земята. Усядането на народите и изобилната храна, до която те получават достъп след култивирането на различни посеви и опитомяването на животни като кравата и прасето, имат и едно неочаквано последствие – то се нарича свободно време. Когато работата приключи и земеделският сезон отмине, пълните хамбари и зимници позволявали на народа да се отпусне за няколко месеца и да започне да се забавлява. Неслучайно повечето големи празници, включително и в нашата страна, традиционно са през неработния сезон. Точно тук идва и едно от големите открития на човечеството – удоволствието да се отпуснеш с чаша в ръка.

В Европа бирата се е появила още около 3000 г. пр.н.е. Тя се произвеждала домашно и била любимо питие на селяните от неолита. През Средновековието и Ренесанса става

едно от най-разпространените и предпочитани питиета

сред повечето европейски народи. Надминава по популярност дори водата – тъй като много болести били пренасяни от теченията на замърсените реки и потоци, хората предпочитали да утоляват жаждата си с пиво, при това още от най-ранна детска възраст. Процесът на изваряване и алкохолното съдържание държали вирусите далеч.

Именно от Средновековието датира и овкусяването на бирата с хмел. За първи път то е документирано през 822 г. от един френски абат, който описва с немалко вдъхновение процеса на ароматизиране на любимото питие. Дори Бог обича бирата – много европейски манастири започват да варят пиво по собствени рецепти, с което попълват успешно продупчените си понякога бюджети. Някои от най-популярните днешни марки бира водят началото си именно от бизнеса на добрите братя от Белгия, Франция и Германия.

По време на индустриалната революция става реалност и истинското масово производство на питието, без което Европа вече не може. Изобретяването на термометъра през 1760 г. и на хидрометъра през 1770 г. позволява на пивоварите да

подобрят качеството и ефективността на производството.

Тъй като през 18. век малцът се е получавал главно чрез изсушаване на огън, бирите по онова време вероятно са имали силен опушен вкус. Кехлибарената на цвят бира се правела от карамелен малц, тъмната – от тъмен малц, а светлата – от така наречения блед малц. Хидрометърът обаче позволил на пивоварите да изчислят, че бледият малц е най-продуктивният от всички останали, и това е началото на възхода на светлата бира в Европа, а по-късно и в останалите части на света. Тъмните малцове се използват основно за овкусяване и потъмняване на тъмните видове пиво.

Тази впечатляваща традиция на биропиенето не е увяхнала и до днес – бирата е културен символ на страни като Германия, Белгия и Чехия и любима необходимост по време на мач, популярния в България пейкинг и летните горещини. За първи път през 20. век медиците започват да предупреждават за вредата от алкохола и необходимостта да се пият с мярка дори и слабоалкохолни питиета като бирата. Това, разбира се, е така. Но вредим ли си наистина, когато не можем да си откажем халба от любимата напитка?

Оказва се, че не. Проучване на Националния институт за злоупотреби с алкохола и алкохолизма на САЩ показва, че умерената консумация на бира (до две чаши на ден)

намалява вероятността от заболявания с фатален изход.

Нещо повече – умерените любители на пивото се оказали извадката с най-ниска смъртност от всички останали проучени групи, включително непиещите. Защо е така?

Първо, умерените количества бира укрепват сърцето. Витамин В6, на който бирата е особено богата, препятства натрупването на протеина хомоцистеин в кръвта, а той е един от основните рискови фактори за инсулта и инфаркта. Освен това бирата подпомага произвеждането на „добрия” холестерол в организма и намалява процентното съотношение на „лошия”. Предполага се още, че тя намалява риска от образуването на камъни в бъбреците с 40%. Най-сериозно уролозите препоръчват бира при определени бъбречни проблеми.

Изследване, публикувано в списанието на Американската медицинска асоциация, сочи, че хора над 65-годишна възраст, които пият 1-6 чаши бира на седмица, получават по-голяма защита срещу развитие на деменция в сравнение с въздържателите или употребяващите твърд алкохол. Наличието на антиоксиданти в пивото се смята за факт.

Японски учени пък откриха, че бирата намалява вредата, която радиацията от типа на рентгеновите лъчи нанася върху човешките хромозоми. Това все още не е окончателно доказано, както и твърдението, че жените, които пият бира,

имат по-малко бръчки.

Затова пък пивото бе оневинено за „биреното коремче“ – то се образувало не в резултат на пиенето, а на пържените картофки и други мезета, апетитът за които идва с бутилката светло или тъмно. А след като бирената мая се приема за пречистване на кръвта, е логично и производното й питие да има подобно действие, макар и силно „разредено“.

Сигурно всеки от вас би могъл да продължи списъка с достойнствата. Така че не се притеснявайте от любовната си история с вечерната чаша искрящо кехлибарено питие – зад гърба ви стоят хилядолетия на преклонение към божественото пиво, както и знанието, че ако не прекалявате, вашият организъм ще ви благодари. А да не говорим за удоволствието – то шества по цялата планета.

Елена Панова

Ключови думи:
Коментари