Както обикновено, Чарли трябваше да се изстреля от офиса си в Manhattan Community Mental Health Center, за да хване автобуса в 5:05. Останал без дъх, той се натъпка при останалите пътници. Често си бе повтарял, че е приключил с жените, но все пак не можа да устои на изкушението да се огледа дали някоя поне малко атрактивна жена не би заменила плоското си, често гневно излъчване с намек за топлина към него. Но, както обикновено, нищо.

Затова Чарли насочи своето вниманието навътре, към всичките си предишни връзки. Той неволно отпусна глава, спомняйки си грешка подир грешка: колко често е бил отхвърлян; как стремежът му да е по-настоятелен е рикоширал в лицето му; как, в отчаянието си, е канил на срещи жени, които не са го привличали и които са имали сериозни емоционални проблеми. Направи гримаса, когато преживя слабото си сексуално представяне пак и пак.

Но накрая Чарли си помиси: „Не мога да понеса идеята да прекарам остатъка от живота си, работейки за $15 на час, 29 часа седмично, като „съветник“ в клиниката за наркозависими или психичноболни. Не мога да си позволя да следвам за социален работник, камо ли да завърша доктурантура, която – след всички разходи и пропуснати приходи по време на следването – може би няма да ми донесе много повече пари. Все пак в Ню Йорк психолози има под път и над път. Може би трябва да продължа да търся „Правилната“. Не само заради парите – за нищо на света не бих се превърнал в „златотърсач“, – а защото не мога да си се представя да живея сам или със съквартирант/и до края на живота си. А може пък да поискам да стана баща. Дали бих бил добър баща? Дори добър съпруг, с правилната жена?“

Завладян от тези мисли, Чарли почти изпусна спирката си, но успя да излази от автобуса, преди вратите да се затворят. Влачейки се към къщи, той си помисли: „Трябва ли да забравя за жените? Може би да ходя по срещи и нищо повече? Или пък е по-добре да намеря начин да уча задочно, докато работя? Да взема няколко заема? Кой знае – може би там ще срещна Правилната. Да помоля ли приятелите си пак да започнат да ми уреждат срещи? Да поработя ли върху профила си в OK Cupid? Или пък да спра да мисля за всичко това и да оставя нещата да се случват?“

Как бихте постъпили, ако бяхте на мястото на Чарли? Ами ако познавахте някого като него – какъв въпрос бихте задали на този човек?

Д-р Марти Немко, личен и професионален консултант и автор на 7 книги, за Psychology Today.

Публикувано от Мениджър NEWS. Още любопитни текстове, анализи и новини четете ТУК.