Спрях да те преследвам, но това не означава, че престанах да те обичам. Просто реших да направя крачка напред, да се освободя от болката, която ти ми носеше. Избрах да се освободя от кошмарното минало и да изградя за себе си едно ново и по-добро бъдеще.
Когато тичах по дирите ти, все едно се молех за сняг през лятото и един ден просто осъзнах, че губя време, енергия и усилия. Губя себе си в теб.
Затова реших да престана да те чакам и да се надявам, че ще се върнеш и ще ме избереш. Реших да се пусна. Да те пусна.
Осъзнах, че няма смисъл да се опитвам да уловя нещо, което не съществува, което живее единствено в съзнанието ми. Чувствах се като в затвор и не осъзнавах колко нереално е всичко.
Сега обаче прогледнах, разбрах и осъзнах. Вече съм различна. Отказвам да се съсредоточавам върху теб, върху илюзията за мен и теб. Избирам да се съсредоточа върху себе си.
Ти живееш своя собствен живот. Време е и аз да направя същото.
Не, не казвам че си ми носил само болка. Напротив, имаше и хубави моменти, и тежки. И смях, и сълзи. Отрицателното обаче взимаше превес над положителното. Сега имам нужда от други емоции, от друг живот. Имам нужда да съм друга.
Правя всичко това заради себе си и ако най-доброто за мен е да те напусна, готова съм да направя тази крачка. И вече я правя.
Ако краят на връзката с теб означава да дам началото на една нова и истинска връзка с мен самата, готова съм да направя тази крачка. И вече я правя.
