Почти всички ние сме изпитвали чувството за самота в определен период от нашия живот. Това е болката, която изпитваме след раздяла, след загубата на любим човек, след като сме се преместили далеч от дома.
Самотата ни застрашава през всеки един етап от нашия живот. Тя често се използва, за да опише негативно емоционално състояние в случаите, когато съществува разлика между връзките, които един човек иска да има, и тези, които той смята, че има.
Неприятните чувства на самота са субективни. Изследователите са открили, че самотата не се определя от това колко време човек прекарва с други хора или сам със себе си. Тя по-скоро се отнася до качеството на връзките, не до тяхното количество. Един самотен човек чувства, че другите не го / я разбират, че няма смислени, сериозни връзки.
За някои хора самотата е нещо временно. Нещо, на което лесно може да се сложи край. За други – самотата е нещо перманентно, породено от смъртта на любим човек, раздяла или развод. Тя е налице постоянно и докато дадения човек няма връзка с онзи, с когото иска.
От еволюционна гледна точка ние разчитаме на социалните групи, за да оцелеем като вид. Съответно самотата може да бъде видяна като сигнал за връзка с другите. Това я прави малко по-различна от глада, жаждата или физическата болка, които сигнализират за необходимостта да ядем, пием или потърсим медицинска помощ.
В процъфтяващите модерни общества обаче преодоляването на самотата става нещо много по-трудно от удовлетворяването на глада, жаждата или нуждата от лекар. За онези хора, които не са обкръжени от хората, от които имат нужда, самотата може да продължи да съществува дълго време.
Изследователите са открили, че социалната изолация представлява рисков фактор за различни заболявания и дори преждевременна смърт. Липсата на социална връзка може също да доведе до подобни ситуации. Тя е и фактор за натрупване на наднормено тегло.
Самотата може да доведе до редица проблеми със здравето, включително неспокоен сън, деменция и по-ниско кръвообращение.
Някои хора пък могат да бъдат и биологично уязвими към чувството на самота. Изследвания, направени върху близнаци, откриват, че самотата може да е частично наследствена.
Множество проучвания фокусират върху това как самотата може да е резултат от определени генетични типове, комбинирани с конкретни социални фактори (например родителската подкрепа).
Като цяло самотата до голяма степен се игнорира като състояние, което застрашава психическото ни състояние. Изследователите тепърва правят опити да разберат до каква степен самотата застрашава нашето здраве. Повечето изследвания просто се опитват да направят връзка между нея и депресията.
Въпреки че самотата и депресията са частично свързани, те всъщност са нещо различно. Самотата се отнася до негативни чувства, свързани със социалния свят, докато депресията предизвиква цялостни негативни чувства.
Едно конкретно изследване, което измерва самотата във възрастните хора в рамките на 5 години, открива, че тя е предшественик на депресията, но не и обратното.
