Плачът

Големи хора от света на бизнеса и на изкуството са идвали в кабинета ми и са търсили отдушник за притеснението си в сълзите.

Кой ви е излъгал, че ние възрастните трябва да се срамуваме от това, че плачем и изразяваме чувствата си? Единственото ни съображение би трябвало да бъде, че когато плачем, това трябва да бъде в подходяща ситуация, а това вече - за съжаление - не винаги е възможно.

Така например, ако ви идва да заплачете в службата, където едно избухване в сълзи може да ви злепостави - опитайте се да устискате" - хапете устните си, плеснете се по лицето, щипете се, докато намерите спокойно място, където да дадете воля на сълзите си, било в банята, било в колата или някъде другаде.

Мой приятел, репортер в телевизията, бе включен в предаване за едно убийство - шестгодишно детенце, убито по зверски начин. Необходими му бяха огромни усилия, за да не се разплаче, едва сдържаше сълзите си, докато бяха в ефир. Но щом програмата превключи на рекламите, той се разрида на глас. Като професионал, какъвто той наистина беше, той успя криво-ляво да се сдържа пред камерата и да си свърши работата. Но без камерата той беше само човек и можеше да си позволи да плаче.

И все пак трябва да ви предупредя, че едно ваше разплакване на работното място може да ви създаде доста неприятности. Шефът на моята клиентка Ренди я навикал един ден, тъй като не била реализирала добри продажби. Вместо да му каже: "Вие нямате право да ми крещите по този начин!", Ренди се разплакала. От тогава този неуравновесен човек започнал да я тормози и да я разплаква при всеки удобен случай.

За съжаление, хората получават някакво усещане за сила, когато са в състояние да разплачат някого. Така че, ако някога изпаднете в положението на Ренди, направете всичко, което е по силите ви, за да се защитите. Ако сте поразени и нямате куража да се изстъпите и да кажете: "Вижте какво, не ми крещете. Няма да допусна това!", поне напуснете стаята и след това направете каквото трябва, за да не може този човек да ви обижда и в бъдеще. Може би ще е най-добре дори да си потърсите друга работа.

От друга страна, плачът може да бъде най-ефектният начин да дадете израз на чувствата си. Никога няма да забравя вечерта, когато се раздаваха наградите на Академията за 1988 г. Наградената актриса Марли Матлин, глуха по рождение, за първи път в живота си излезе да говори пред присъстващите в залата. В очите на всички имаше сълзи! Думите й, изрядната й дикция, култивираният й глас трогнаха сърцата не само на присъстващите знаменитости, но и на милионите зрители, всички плачеха като мене.

Всички ние имахме нужда от свободата да можем да даваме воля на сълзите. Плачът ни приобщава към другите хора.

Една от моите клиентки, Барбара, никога не се бе чувствала истински близка с мъжа си, до деня, в който той се разплакал в ръцете й, говорейки за разочарованието си от тяхната връзка. Тогава тя ми каза: "Почувствах го близо до себе си, защото най-после показа чувствата си!" Стената между тях бе рухнала. Всъщност това спаси техния брак.

Нещо повече: плачът може да ви сближи дори със самия вас. Той ви доближава до собствените ви чувства, а стане ли това, ще можете да общувате с другия човек на едно по-интимно ниво. Според медицината, със сълзите се отделя вещество, което позволява да се намали стресът.

И така, опитайте се да ми повярвате: плачът не е признак на слабост, напротив, само силната личност може да се изправи лице в лице с чувствата си и да им даде израз, фактически невъзможността да изясниш чувствата си и да ги изразиш, може да ви направи по-слаби. Така че не е чудно защо хората, които не си позволяват да плачат, за да дадат израз на тъгата или отчаянието си, по-често умират от сърдечен удар и от други, породени от стреса болести.

 Плачът, казано най-общо, отпушва кратера на вулкана, който тътне в нас. Не се сдържайте, когато чувствате нужда да се изплачете - направете го! Само че на сигурно място и сред сигурни хора!