Преди да осъзнае какво прави, Том Бойл е вън от колата и тича към инцидента. Само преди секунди е седял зад волана, отпуснат след приятна вечеря с жена си, чакайки автомобилите пред него, за да направи завой. В този момент вижда как един Шевролет Камаро в предната част на колоната залита от пътя със свистящи гуми и искри след себе си.

„Боже! Видя ли го?” - чува отдалеч гласа на съпругата си.

Бойл е видял смачканата рамка на велосипед под бронята на колата и заклещеното в нея момче. В тази секунда той скача от колата и хуква. Минава мъчителна вечност, в която Камарото изскърцва още напред, влачейки всичко под себе си. Докато колата спира, той чува как велосипедистът удря по нея със свободната си ръка и крещи за помощ.

Без да се колебае, Бойл се навежда, грабва долната част на шасито и го вдига с цялата сила, която има. Каросерията бавно се повдига с няколко сантиметра. Момчето крещи отдолу и го моли да вдигне още. Бойл напряга всички сили. „Готово!” - извиква момчето, издърпват го навън  и Бойл пуска колата. Момчето е цялото в кръв. Той го държи на ръце, докато дойде линейката. Тогава сяда изцеден на бордюра. Повръща му се. Жена му го закарва вкъщи.

Днес, когато си спомня тази страховита вечер, Бойл е горд, че е успял да спаси велосипедиста. Не разбира само едно: как е успял да вдигне колата. Той наистина е здравеняк, но Камарото тежи повече от тон. „Днес, сега - казва той - няма как да вдигна тая кола.”

В един момент той се е оказал в непозната зона. В интензитета на животозастрашаваща криза, той е преживял древно и автоматично решение. Сила, толкова интензивна, толкова чужда на нормалния ни съзнателен опит, че тези, които я преживяват, споделят, че са били като обладани от демон.

Повечето хора мислят за страха като за нещо лошо, което трябва да избягваме. Но тази емоция е еволюционен механизъм, който ни защитава от опасности. Когато се събуди, тя може да отключи способности, които не сме подозирали, че имаме, отваряйки скритите ни резерви.

1. Реакция

Преди милиони години опасността е била навсякъде - диви животни, природни бедствия, враждебни племена - смъртта е дебнела от всеки ъгъл. Хората са имали нужда от система за бърза и ефективна реакция на опасностите.

Днес тази система продължава да си стои в нас и мълчаливо да сканира обкръжаващия ни свят. Когато сетивната информация постъпи в мозъка, тя се разделя на две. Една част постъпва в съзнанието, където можем да я анализираме и запомним. Другата минава през подсъзнанието, където област, наречена амигдала, филтрира за сигнали на опасност. Когато такъв се появи, амигдалата задейства автоматична реакция толкова бързо, че можем да реагираме, преди съзнателно да сме разбрали, че има проблем.