Мило дете,
Днес си на 8. Преди да станеш на 10, а после на 13 (и да ме намразиш), реших, че е добра идея да ти кажа колко много те обичам.
Преди да се родиш, имах противоречиво отношение към децата. Да, знам, че това не е най-доброто за начало, но ме слушай внимателно, защото нещата преминават от „оф” към „олеле” за 30 секунди.
Да стана майка беше нещо, за което, честно казано, не съм мислила. Срещнах баща ти и дори не си помислих да се срещам с него. След това той ми направи палачинки и аз си казах, че не всеки мъж 1) слуша, 2) прави палачинки, 3) има трапчинки, 4) ме харесва, затова се влюбих и две години по-късно се появи ти.
Без съмнение, ти си сборът от качества, които имаме с баща ти. Ти си невероятно чувствително и лоялно дете, забавно и мило, умно и артистично, красиво и пухкавичко, атлетично и решително.
Като всички нови родители, и ние бяхме изплашени. Как едно бебе ще се впише в началото на 20-те ни години, как ние ще свикнем един с друг, и как да ти осигурим куража, любовта и подкрепата, които са ни липсвали от нашите родители. Очевидно знаеш, че често сме се проваляли и сме те разочаровали, но това не е, защото не те обичаме. Дъним се, защото сме ти родители и защото сме невероятно сбъркани.
Като онзи път, в който татко ти ти каза, че Исус е по-скоро нещо като зомби, отколкото син на Господ. Знам, че го мразеше поне малко в онзи ден. Няма проблеми. И мен ме дразни понякога. Всъщност, доста често. Като на Св. Валентин, когато ми подари картичка от iTunes. Или когато оставя една чаша – да, една – в мивката, точно когато съм приключила с миенето на чиниите (на ръка) за пети път в рамките на един час.
А какво да кажем за онзи път, когато отидохме на екскурзия до Ню Йорк с момичетата скаути и аз ти се разкрещях пред всичките ти приятели, стиснах те за ръката и те накарах да ходиш насам-натам с мен все едно си на 3. Знам, че сигурно ти е било гадно. Но бяхме на Статуята на свободата и не можех да те намеря. Знам, че си го спомняш, защото постоянно ми разказваш за това. Което си е твоят начин да ми го върнеш. Бодлива бомба с вина.
Ние сме ти родители и абсолютно ще те прецакаме:
- ще те нараним
- ще те разплачем
- ще те разочароваме
- няма да ти даваме всичко, което искаш
