Самият той, Дейвид Дънинг, за ефекта Дънинг-Крюгер!

10 октомври 2019 г., 17:11
298

Снимка: Shutterstock

Дори и никога да не сте чували за психолозите Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер от Университета в Корнел, има голяма вероятно да сте запознати с концепцията, която те развиват. Става въпрос за т. нар. ефект на Дънинг-Крюгер, който описва склонността на не особено интелигентните хора да надценяват своите познания и способности, както и постоянното съмнение и колебание, което измъчва най-знаещите и можещи сред нас.

Ако трябва да го кажем по-простичко: глупавите хора имат твърде ниски интелектуални способности, за да проумеят собствената си некомпетентност и посредственост, вярвайки вместо това в правотата на своите действия и позиции. Те просто си мислят, че са страхотни, и няма нещо, което да ги убеди в обратното.

Този ефект описва толкова добре поведението на някои от най-дразнещите хора, които познаваме, че се е превърнал в повсеместната метафорае за идиотизма, с който всички се сблъскваме в нашето ежедневие.

В скорошно интервю за американският сайт Vox самият Дейвид Дънинг обаче обяснява, че формулираното от него и Джъстин Крюгер понятие не е просто един удобен етикет за обозначаването на досадния колега в офиса или политика, когото мразите.

Според него ефектът на Дънинг-Крюгер ни показва различни стратегии, които може да използваме, за да не изглеждаме глупави и да бъдем по-наясно със собствената си глупост.

Доверявайте се повече на другите

Най-важният урок от работата на Дънинг и Крюгер не е този, че глупавите хора са неспособни да оценят собствената си компетентност, а факта, че всички ние се справяме ужасно с оценяването на собствените си умения, способности и познания.

„Ефектът на Дънинг-Крюгер е феномен, който рано или късно засяга всички ни. Някои от нас изразяват невежеството си по грандиозен начин с гръмки изказвания и впечатляващи със своята нелепост действия. Другите не са толкова изразителни, което означава, че често се измъкват от неудобните ситуации като просто си мълчат. Незнанието на мащаба на собственото ни невежество обаче е характерно за всички ни. Това е част от човешката природа“, обяснява Дънинг.

Всеки един от нас може да стане жертва на собствената си глупост и самоувереност. Един от най-добрите начини да се предпазите от естествената си склонност към надценяване или подценяване на собствените си способностите е като разчитате повече на чуждата преценка. В крайна сметка, вероятността групата да греши е по-малка от тази отделният индивид  да има погрешно мнение.

„Много от проблемите, в които се забъркваме, произтичат от това, че се стараем да правим всичко сами – да разчитаме само на себе си. Когато се консултираме с други хора, ние често нови неща и получаваме различни гледни точки, които могат да ни бъдат от огромна полза‘, казва Дънинг.

Представете си най-лошият възможен сценарии

Оптимизмът има своето място в живота, но не и в случаите, когато искате да вземете едно наистина логично, добре обмислено и интелигентно решение. В тези моменти песимизмът и негативните мисли могат да ви бъдат далеч по-полезни, или поне това твърдят психолозите.

„Когато сте изправени пред важно решение, трябва да си зададете въпроса: „Къде може да бъркам?“. Трябва да се запитате какво може да попречи на плана ви и как той може да завърши с порвал. Премислете нещата внимателно, защото това наистина има значение“, казва Дънинг.

Фокусирайте се върху вероятностите и забравете за абсолютните стойности

Искате да подобрите способността си да предсказвате бъдещето и да се научите да вземате по-добри решения в настоящето? Тогава трябва да се откажете от начина на „черно-белия” начин на мислене, в които отговорът може да бъде само да или не. Вместо това опитайте да мислите за вероятности. Не мислите „Дали X или Y ще се случи?“, а „Какви са шансовете X или Y да се случи, 10, 50, 80 процента?“.

За този съвет Дънинг цитира работата на психолога от Пенсилванския университет Филип Тетлок, който открива, че „хората, които гледат на нещата през призмата на вероятностите, са много по-добри в предсказването на бъдещето и предвиждането на световните събития, отколкото хората, които работят с абсолютни стойности.

Разграничете личното си мнение от фактите

Помня как в училище ни караха да правим упражнения по разграничаване на фактите от личното мнение, казва Дънинг. Когато казвате „Тази картина е красива“, вие изразявате мнение, а когато казвате „Барак Обама е роден в САЩ“, говорим за факт. Според Дънинг днес все повече хора забравят за тънката, но съществена разлика между двете. Ако искате да станете малко по-умни, трябва да си постоянно да си припомняте, че има неща, които не могат да бъдат въпрос на лични интерпретации.

„Разбира се, че ще получим различни отговори, ако попитаме демократите и републиканците за посоката, в която според тях трябва да бъде насочена американската политика. Те имат различни приоритети и идеи за това как страната трябва да бъде управлявана. Проблемът е в това, че те имат и различни представи за действителното състояние на страната. Те ще дадат различни отговори на въпросите „Как се представя икономиката на страната“ и „Паднаха или се повишиха борсовите индекси“, казва Дънинг. „Но това са въпроси, които опират до безусловни факти. Тук не може да става дума за лично мнение. Единственото нещо, което може да направите, е да потърсите данните и да ги отразите“, допълва той.

Свикнете с фразата „Не знам“

Живеем в епохата на интернет търсачки като Google, които правят намирането на фактите, от които се интересуваме, по-лесно от когато и да е било. Трудната част не е в самият процес на търсене, а в човешката психология. Преди да потърсите определена информация, първо трябва да признаете на себе си, че не я знаете или че сте имали погрешна представа. Това изисква интелектуално смирение, което много хора не са готови да си позволят.

„Хората като че ли се страхуват да казват „не знам“. Това е едно нещо, което никога не сме можели да променим в човешкото съзнание“, признава Дънинг.

Макар че психологията не е открила начин да накара хората да бъдат по-смирени в интелектуално естество, всеки един от нас има възможността да си напомня за границите на нашето познание. Не гледайте на незнанието като на недостатък, от който да се срамувате, и не се страхувайте да си признаете, че не знаете нещо. Това е единствения начин да се учите и да станете по-умни.

Джесика Стилман за Inc.com

Мениджър Нюз

Коментари