За виното е писано и говорено с хилядолетия. Историята помни с песни, стихове и картини захласа от най-елегантната напитка на поколения откриватели на душевни пространства.

Тази рецепта е за всеки мъж, достатъчно смел и отговорен да отваря врати, да сгрява нервни окончания и да подхранва цвета в очите. Защото мъжът това прави. Какъвто е той, такова е и виното - автентично до последния нюанс на палитрата си. И с две тайни.

За тази рецепта са нужни:

1. Вино, описващо най-добре духа на вълшебството;
2. Нещо за хапване;
3. Две чаши;
4. Две свободни души.

Подбираш виното с помощта на компанията ти. Нека тя избере. Тя така ти показва коя е. Ти не си нужен да ѝ казваш каква е и коя е. Ти си там, за да осветиш олтара пред портите на света ѝ, да го пазиш и да ѝ отваряш вратата всеки път, когато си изгуби пътя. Тя иначе знае и може всичко останало.

Сипваш в чашите, казваш “наздраве” и преди да отпиеш помирисваш аромата на виното. Това е тя, когато те среща. Някои вина са кисели, други са безвкусни или сладникави. Ако е твоето - няма лошо. Има едни други обаче, като пролетен бриз насред зима. Усетиш ли такова - внимавай - от скъпото е.

Поглеждаш в очите ѝ и отпиваш. После пак.

Ти си мислиш, че виното отпуска нервите, отваря очите и изостря всички сетива. Не. Силата на виното е в собствената му душа. Всяка глътка във всяка бутилка носи собствен дъх. Първата му тайна е в това, че се свързва с душата ти и я открехва. С нежни пръсти напипва и последното резе и отваря вратата към вътрешния ти двор. Напомня ти за теб самия.

Отместваш поглед за момент от дамата пред себе си и поглеждаш навътре. Каква е лехата ти във вътрешния двор? Подредена ли е? Засадил ли си цветя и овошки? Къде я каниш? Тя върви с теб.

Ако дворът ти е мърляв и пресъхнал по-добре спри там и изчакай за по-подходящ момент. Ако дворът ти търпи гости, а ти си достатъчно смел - давай. Тръгнала ли е с теб я държиш здраво за ръката.

Отпиваш пак с нея и предлагаш нещо дребно за хапване - сирене, гризини, плод. Каквото ти е вкусно. Каниш я на разходка из вътрешния ти двор. Ако не се съгласи няма проблем. Не е лично. Ако се съгласи я водиш. Не говориш много. Повече я разпитваш за нея самата. Не случайно имаш една уста и две уши - за да слушаш повече отколкото говориш. Тук световете ви се срещат. Ако все още си с разума си ще разбереш. Така или иначе тя ще разбере и за двама ви.

Тя знае всичко и с полубожествено търпение и чисто женско нетърпение създава свят от нищото. Щрака с пръсти и изпод краката ѝ израстват лехи с жълтурчета, поля с лавандула и каквото друго е приготвила за себе си и за мъжа до себе си. Нейните лехи се срещат с твоите овошки.

Щрак.

Сипваш втора чаша. Разходил си я в задния си двор и е време за отдих на верандата отпред. Сядате на столчетата от ратан и с по чаша вино в ръка поглеждате напред. Какво виждаш ти? Ако я погледнеш ще видиш, че те гледа право в очите в очакване. Да, прав си, това е тест. Сега тя чака да види дали твоите очи виждат това, което и нейните виждат. Поглеждаш напред.

Тук е втората тайна на виното. Гледаш и виждаш вече през своите си очи. Разказваш ѝ какво виждаш отпред. Нейното щракане с пръсти е оцветило не само двора отзад, но и цялата поляна отпред, докъде погледът ти стига.

Харесва ли ти какво виждаш? Отпий и си кажи.

Автор: Яким Кастелов