Бай Гошо разхождаше кучето си по улиците. То се спря насред тротоара и приклекна, защото, види се, го напъна природата. Стопанинът великодушно го изчака да се изходи, след което продължи разходката си съвсем невъзмутимо, оставяйки зад гърба си аромата и противната гледка на кучешки фекалии. Намираше се в добро разположение на духа, защото беше рано сутрин, не очакваше да изскочи иззад някое кьоше заядливец, който да му направи забележка, задето не прибира в пликче екскрементите на домашния любимец, и да вземе да му развали хубавото настроение. Освен това слънцето се беше показало вече, въздухът ухаеше приятно на липи, а вонята от л@йното на собственото му куче беше отдавна загърбена и оставена в наследство на минувачите след него. И точно в тази тъй приятна минута, в която душата на човечеца се наслаждаваше на утрото, се случи случка. „Е@ахти скапаната държава!”, процеди през зъби бай Гошо, настъпил току-що кучешки екскремент.
„Еййй, няма да се оправим никога, докато сме такива говеда!”, продължаваше да сумти, докато почистваше лепкавата консистенция от подметката си, след което захвърли мократа кърпичка на улицата и продължи по пътя си, но вече с възмущение и многозначително отношение към скапаната ни държава, която се беше залепила на подметката му с всичката си противност и воня.
***
Анна-Мария-Никол се прибра вкъщи възмутена и от вратата се втурна в хола, където знаеше, че родителите й гледат телевизия, докато вечерят с чинии на коленете. И тази вечер не правеше изключение. „Начи, тоя тъпак Колев ми написа забележка и двойка днеска!” На родителското тяло му отне известно време да откопчи вниманието си от екрана и да превключи от риалитито на екрана към риалитито в хола. Погледна щерката, която кършеше ръце в средата на стаята, разлютена и зачервена, и нещо им говореше. Малко по малко двамата възрастни взеха да вдяват и разбраха следното: учителят по български си позволил да направи забележка на дъщеря им, защото не пишела в час, а си цъкала по телефона. Предупредил я, че ще й го вземе и след като не му обърнала внимание, дръзнал да й го прибере до края на часа! Ама че простак! Тоя за какъв се мисли?! На всичкото отгоре й написал забележка в дневника (добре, че не си носи бележник детето), че нямала домашно! Еми как да има, като снощи се прибра от дискотека толкова късно, беше си взело детето билети за фолк концерт от няколко седмици. Ми свърши късно, детето едвам стана днеска за четвъртия час, защото е възпитано и отговорно и знае, че трябва да се ходи на училище. Кога да напише домашното?!
Преди концерта имаше час за прическа и маникюр! Ми няма да ходи като последната… Няма да ми се смеят на детето, я! Анна-Мария-Никол завърши с думите: „Освен това ми написа двойка тоя дебил – реши да ме изпитва, защото миналата седмица не съм знаела и ми бил казал, че ще ме изпитва днес! Откъде да го чуя, като съм със слушалки в час! Да ме е предупредил - поне да знам хич да не му влизам в часа на тоя!” Тук вече щерката се задушаваше от възмущение, а родителите едва не се задавиха с кебапчето. Майката се обърна към бащата и започна да нарежда извън себе си от бяс: „Киро, утре отиваме в училище! Ако трябва, няма да ходиш на работа, обади се там и кажи нещо, че си болен, все едно! Искам да говорим с директорката и да подадем оплакване, че тоя ни травмира детето! Здравето е по-важно от тъпото училище! Тоя няма да си избива комплексите върху детето ми! Български, та български! Знаем си го ние българския! Ще го направя на нищо! Какво си въобразява там, с мижавата си заплатка и тъпото си образование, ще ми тормози детето! Неговият предмет ли е най-важен?! Те пък всичките учители нещо много насериозно се взеха! Не могли да прокопсат в тоя живот и станали учители! Утре ще му се стъжни животът на тоя, казвам ти! Да не се казвам Ганка, ако не му разгоня фамилията на тоя!” Киро само кимна в знак на съгласие и отиде да се изхрачи през балкона, а Анна-Мария-Никол получи 50 лева за утеха, ей така - да си купи нещо, и си легна с чувство за възстановена справедливост: „Всичко се връща на тоя свят, тъпако!”, помисли си със задоволство тя и написа в профила си във фейсбук: „Кугату живота ти поднася лимони напръви си лимунада.”
Всички права запазени ©Цветелина Велчева
