- Видя ли? Ето за това си добър човек. Нека да ти разкажа за Вселената, или поне за моето разбиране за нея. Тя е един съвършен механизъм. И всеки получава заслуженото.
Но не веднага. Трябва да мине време, за да се задвижат сложните механизми на съдбата. Време, което ти не трябва да прекарваш в очакване да ти се случи нещо хубаво.
- А какво да очаквам?
- Нищо. Не очаквай нищо. Прави добро, помагай, но не искай нищо в замяна. Това е единственият начин. Това ще те направи ЧОВЕК. Очакването, надеждата да ти се случат хубави и приятни неща само ги забавят. Понеже, докато ти чакаш, Вселената също чака. В един момент ти почваш да се разочароваш - колко хубави неща правя, а не получавам нищо. От всичко това Вселената чува само: НИЩО. Затова прави нещата с ВЯРА. Вярвай, че заслужаваш най-доброто. Но не го очаквай . Нека те изненада приятно. И когато това се случи, а то неминуемо ще се случи, направи само едно - кажи БЛАГОДАРЯ. Понеже благодарността е силно послание. То ще се чуе... Разбираш ли какво ти казвам?
- Горе-долу.
- Ще ти го обясня само с един израз, много стара поговорка, мъдрост, стигнала до нас през
вековете: ПРАВИ НАЙ-ДОБРОТО, НА КОЕТО СИ СПОСОБЕН, ПЪК ДА СТАВА КАКВОТО ЩЕ! Понеже съдбата помага на подготвените. Сега разбра ли ме?
- Да! Утре ще дам всичките си пари в кутията!
- Хахаха, браво. Защо?
- Ей така, искам да се оправи! Искам пак да играем футбол с него!
- Нали знаеш колко те обичам? Ще разкажа това, което си говорихме, на майка ти.
- Защо?
- За да я зарадвам, разбира се. Трябва да знае, че е възпитала истинска личност. Със сърце. Понеже това е сега нашата цел, моята и на майка ти. Да направим теб и брат ти хора. Утре искам нещо да хапнеш в училище, и парите, които ти останат, ги дай! Разбра ли?
- Аз и вкъщи мога да хапна.
- Добре, вземи тогава тези пари и ги пъхни в кутията. И пак хапни, нали?
- Добре. Само да те питам още нещо - какво се случва с лошите хора? Тези, които не помагат.
Или по-зле - които вредят на другите?
- Знаеш, че има и такива. Опитът ми е показал, че съдбата удря по най-близките им.
- Лоша работа. Тате, трябва да ти призная нещо. Обаче не знам как да ти го кажа...
- Започни от началото. Няма от какво да се притесняваш. Много пъти съм ти казвал, можем да се оправим с всичко, стига да се подкрепяме и да сме честни един към друг.
- Добре тогава. Директорът иска утре да дойдеш в училище.
-Едва ли е за да те хвали?
- Ударих Стивън.
- Нали съм ти казал нещо? Грешно е да удряш хората. Насилието е последната мярка на некомпетентния, велик човек го е казал. Пък и не за това тренираш бокс, нали? Но ти не си го ударил просто ей така, кажи какво се случи?
- Знаеш го Митко, нали?
- Сирачето, дето баща му почина? И сега майка му ходи на две работи?
- Същият. Стивън го тормози от доста време.
- Защо?
- Заради дрехите и телефона и понеже е все свит.
- Казал съм ти да му помагаш, нали?
- Това и направих. Стивън го блъсна на земята и го ритна.
- Не го е срам! Ти какво направи?
- Десен прав в брадичката на Стивън.
- После?
- После влезе учителката и видя Стивън да лежи. Митко й каза какво е станало, обаче нали бащата на Стивън е основен спонсор на училището...
- Нещо друго?