Колко пъти си поемал по различен път към офиса или към дома? Колко пъти си тръгвал на дълъг път без да планираш местата, които искаш да видиш?

Истината е, че търсим утъпканата пътека, която ни е позната и дори не се замисляме да погледнем към другата. Искаме просто да пристигнем, а какво се случва докато вървим или се возим е сякаш без значение.

Предпочитаме да стъпваме по чуждите следи, вместо да оставяме нови, наши. Но докато оставаме в комфорта, ние оставаме замръзнали, неспособни да опознаем себе си и живота. А той е едно движение надолу, едно движение нагоре, и колкото и да ни се иска, не бихме могли да контролираме това.

Много от нас остават заключени в проектирания си малък свят, само защото им е сигурно. Като в консерва. Но идва ден, в който болката да останеш в консервата става по-силна от страха да излезеш от нея. И ако се вслушаш достатъчно в болката, решаваш да излезеш.

Едно малко пътуване в непознатото е покана да нахраниш сетивата си. Начин да се събудиш за новото и да развиеш доверие към живота. Дали ще минеш просто по нова улица, или ще заминеш някъде за два дни, това е начин да се разходиш във вътрешния си свят - разходка, от която научаваш толкова много за себе си.

Пътуването в непознатото ти дава възможност да погледнеш на живота от друг ъгъл. Дава ти карта, на която (за твое учудване) проблемите и тревогите ги няма обозначени, а на тяхно място са се настанили образи, които ще помниш може би винаги – хора, истории, чудатости или изкуство. Карта, която отключва спонтанност, вдъхновение, съзерцание.