Въпреки че не е лесно да си го признаем, често пъти оставаме заклещени в най-базовите нива на самопознание. Много от нашите мисли и действия работят на автопилот, имат свой собствен живот и действат извън радара на нашето съзнание. Това не е нещо лошо, защото навиците, рутинните действия и реакциите ни помагат да опростяваме ежедневието си. Обмислянето на всеки момент би отнело твърде много време и преди всичко би представлявало огромна загуба на психична и емоционална енергия.

Проблемът възниква, когато караме на автопилот толкова дълго, че чак забравим, че сме на автопилот, и дори не сме наясно с нашите навици, практики, емоции, импулси и реакции. Тогава вече не ги контролираме; те контролират нас.

Човек, който е развил добро ниво на самопознание, може да си каже: "Чакай малко… може би ще трябва да променя този навик, който ми вреди" или да попита: "Може би реагирам прекалено?". Онзи, който не е развил самосъзнание ще продължи да живее на автопилот, жертва на собствените си негативни навици, повтарящи се мисли и неподходящи реакции. В резултат на това той може да потъне в цикъл на самоунищожение.

Как да познаеш себе си? Трите най-важни въпроса за самопознанието:

Ниво 1 — Какво правя?

Понякога избягваме болката чрез разсейване. Пренасочваме мислите си към друго време или място, където се чувстваме по-сигурни и изолирани от болката на ежедневието. По-лесно е да потопим в мобилния телефон, телевизията, социалните мрежи или да оставим ума да се рее към златното бъдеще, правейки планове, които никога няма да изпълним на практика. Всичко това, само за да се опитаме да забравим. Има много приюти, където можем да се скрием, за да предположим, че всичко е перфектно и че не е нужно да променяме нищо.

Очевидно няма нищо лошо в това да се разсейваме. Разсейването е важно за щастието и здравето ни, но трябва да се уверим, че отвличането на вниманието не е димна завеса, която крие други проблеми, които ще продължат да растат, докато гледаме в друга посока.

Не можем да се напием с разсейване. Не можем да прекараме голямата част от свободното си време, удавени в море от отвличане на вниманието, което води до състояние на полусъзнателност или избрана лоботомия.

Всъщност, когато скритата цел на разсейването е да избягаме от реалността, в крайна сметка се чувстваме уморени. Това отвличане на вниманието не е здравословно, то не отчита удовлетворение, а още по-малко щастие. Това е само краткотрайно, почти пристрастяващо средство, към което ще трябва да прибягваме всеки ден, тъй като не решаваме истинските проблеми.

Ето защо, за да преминете през първото ниво на самопознание е важно да прекарате време насаме със себе си, да обмислите ежедневните си навици и да се запитате дали те наистина ви водят до мястото, където искате да бъдете, или напротив — те са измама, която подхранва недоволството ви. Запитайте се дали това, което правите всеки ден, наистина ви удовлетворява и допринася за вашето благополучие или е заучен навик, който не ви дава нищо.