Ниво 2 — Какво чувствам?

Били ли сте някога разстроени и когато някой ви пита защо сте ядосани, вие отговаряте, че не сте? Когато оперираме на автопилот и използваме отвличане на вниманието, за да избегнем мисленето, нормално е емоциите да се натрупват и в крайна сметка да експлодират, въпреки че не винаги разпознаваме, че това се случва.

В това второ ниво на самопознание започваме да откриваме кои сме всъщност. Свързването с нашите емоции е много интензивен процес, който разкрива страни, които не сме познавали в себе си или просто сме ги крили, защото ни плашат или предизвикват когнитивен дисонанс. Ако не сме лицемери със себе си и се осмелим да разпознаваме и изследваме абсолютно всичко, което чувстваме, ще открием нови аспекти на нашето "аз".

За съжаление, вместо да гледат навътре, много хора се опитват да избягат от тези емоции чрез преживявания, които ги афектират. Ние не сме научени да изследваме емоциите, а напротив, да ги потискаме и да ги крием, като се преструваме, че не съществуват.
Ето защо някои от най-важните въпроси, свързани със самопознанието, са: Какво чувствам? Защо го чувствам?

Става дума за предположението, че емоциите са като малки компаси, които показват какво харесваме и не харесваме. Не е необходимо да се правят оценъчни преценки. Ние не сме по-добри или по-лоши, защото се чувстваме по определен начин. Това, което наистина е важно, е да осъзнавате тези емоции и да ги управлявате по един асертивен начин. Гневът и тъгата например могат да станат мощни креативни двигатели. Всичко зависи от това как ще използвате тези емоции.

Ниво 3 — Кои са моите слепи петна?

Много е вероятно колкото повече се ровите в себе си, толкова повече да се питате как да станете себепознаващи и колкото по-далеч стигате, толкова повече неща да откривате, които не ви харесват. Понякога това може да бъде плашещо, особено ако смятате, че има само един — "правилен" — начин да се почувствате и мислите.

Също така вероятно ще осъзнаете, че вашите мисли, аргументи и действия са просто отражение на мислите, аргументите и действията на хората около вас. Нормално е. В продължение на много години сте били подложени на тяхното влияние, без да го поставяте на съмнение.

На това ниво на самопознание най-важното е да знаете слепите си петна. С други думи, онези неща, които сте крили от себе си, защото не съответстват на идеализирания образ, който сте имали за себе си; да знаете кои са онези ограничаващи вярвания, които сте подхранвали; кои са повтарящите се негативни мисли, които сте култивирали. Разпознаването на вашите слепи петна ще ви попречи да бъдете роб на защитните механизми.

Това е ниво на интегриране на самопознанието, в което започвате да обмисляте действията, мислите и емоциите си, за да намерите неадаптивните модели, които нямат причина да продължават да съществуват и да ви вредят.

Някои въпроси, свързани със самопознанието, които могат да служат като пример, са: Когато се ядосвате, реагирате ли арогантно? Когато скърбите, маскирате ли го с гняв? Познаването на вашите поведенчески модели ще ви позволи да намерите по-твърди, здравословни и удовлетворяващи начини за справяне с реалността.