- Лъжеш се – спокойно му отговорил другият – Аз наистина съм ангел. Бях изпратен при теб, защото Бог видя твоите терзания и поиска да отговори на всичките ти тревожни мисли. Искам да разбереш, че Той промисля за всичко в тоя свят и нищо случайно не се случва. Знам, че искаш да ме питаш защо направих тези неща. Ще започна от самото начало.
Защо откраднах каната ли? Ще ти кажа. Тя самата е открадната от дядото на стопанина на къщата от един манастирски храм. Заради това светотатство три поколения от този род са наказани с болести и други нещастия. Затова като награда за тяхното гостоприемство реших да ги избавя от тях. Сложих кръст на каната и я хвърлих в тоя вир, в който ще я намерят монасите, които идват да перат тук. И така тя пак ще си отиде на мястото.
Знаех, че онова куче е болно от бяс. Скоро щеше да почне да хапе стопаните си и затова го убих. А на момчето им счупих ръката, защото предузнах, че след като порасне ще стане разбойник. А така, с тази ръка, няма да може…
Защо запалих къщата на децата ли? Тези сираци нямаха никакво бъдеще, щяха да загинат. А така, след пожара, като разчистят ще намерят скритото от родителите им сребро и с него ще заминат за Александрия, където чичо им е епископ. С него той ще се погрижи за тях. Момчетата ще станат свещеници, момичетата ще се омъжат.
Знам, че се чудиш и защо хвърлих камък по църквата, а в кръчмата се поклоних. Аз, като ангел, можех да видя, че демони танцуват около прозореца и така ги прогоних. А този храм така или иначе ще се ремонтира. В кръчмата един богат търговец тъкмо обещаваше на свещеника, че ще поеме всички разноски за ремонта, затова и му се поклоних.
И накрая, за последната къща. Нея запалих, за да отърва младото семейство от проклятието бездетие. Навремето мъжът извършил нечестна сделка и с придобитите пари я построил. И затова нямат деца. А сега, виждам, че се е покаял и съжалява, но как да се отърве от нея? Сега ще си построи друга, по-скромна, но с честно спечелени пари. Бог ще ги благослови и с деца.
Виждаш ли, във всичко личи Божието милосърдие към хората, но те не го виждат и не го проумяват. Бог зло никога не върши. И ако допуска нещо, което хората смятат за нещастие и скърби, то е само за тяхно добро и изправление. Затова не гледай на външното, а се старай във всичко да виждаш Божията всесправедливост.
Архимандрит Клеопа (Илие) (1912-1998)
