Живял някога в град Краков един благочестив и честен старец на име Изи. Няколко нощи подред той сънувал, че отива в Прага и стига до един мост над река. Сънувал, че на единия бряг на реката, под моста, имало кичесто дърво, че започва да копае дупка до това дърво и в нея открива съкровище, с което си осигурява благополучие и спокойствие за цял живот.
В началото Изи не обърнал внимание на съня. Но видял, че той се повтаря със седмици, решил, че това е знак и не бива да подминава тази вест, пратена му насън от Господ или откъдето и да било.
И така, доверявайки се на интуицията си, той натоварил мулето си да дълго пътуване и поел към Прага.
След шест дни старецът стигнал до Прага и започнал да търси моста над реката и околностите на града. Нямал много реки, нито много мостове, тъй че бързо открил мястото, което търсел. Всичко било както в съня му: реката, мостът и на единия бряг дървото, под което трябвало да копае.
Само едно нещо липсвало в съня му: мостът бил охраняван денонощно от един войник от царската гвардия.
Изи не посмял да копае, докато войникът бил там, затуй се разположил край моста и зачакал. На втората нощ войникът забелязал мъжа, който се бил настанил на брега, и тъй като му се сторил подозрителен, се приближил да го разпита.
Старецът не сметнал за нужно да го лъже. Затова му разказал, че е дошъл от далечен град, защото е сънувал, че в Прага, под един мост като този има заровено съкровище.
Войникът се разсмял.
- Да изминеш толкова път за тоя, дето духа - отвърнал му той. - От три години и аз сънувам всяка нощ, че в град Краков, под кухнята на един луд старец на име Изи, има закопано съкровище. Ха-ха-ха! Да не мислия, че трябва да ида в Краков, да намеря тоя Изи и да започна да копая под кухнята му? Ха-ха-ха!
Изи благодарил любезно на войника и се върнал у дома.
Вкъщи той изкопал дупка под кухнята и открил съкровището, което открай време било заровено там.
От Хорхе Букай
