Един професор влиза за лекция. Взема голям буркан, пълен с камъни, и пита студентите: Според вас този буркан пълен ли е?
Те казват: Да, разбира се!
Той взема други, по-малки камъчета, и ги слага отгоре, те влизат в празнините между големите камъни, и отново пита: А сега пълно ли е?
Студентите казват: Да!
Тогава той взема пясък и пак го слага отгоре. Пясъкът се разпределил между камъните и професорът пак се обръща към тях: А сега какво ще кажете?
Те отговарят: Сега е сигурно, че е пълен!
Този път той взема вода, добавя я в буркана и студентите вече започват да се смеят! Защото виждат, че и за водата има място.
Професорът казва: камъните - те са нашето здраве, семейство, деца, приятели. Дори, ако човек губи всичко и има само това – пак може да се чувства пълен и щастлив.
Малките камъчета са значимите неща - кола, къща, работа.
Пясъкът и водата - това са дребните или моментни неща в нашия живот, проблеми, неразбирания, конфликти, импулсивните желания, страст.
Обаче, ако вие първо напълните буркана с пясък или малки камъчета, тогава няма да ви стигне мястото за по-големите камъни. Ако отдавате времето си за дребни неща, няма да имате време за по-големите във вашия живот.
Важно е първо да се погрижим за големите неща и после да мислим за пясъка.
