На едно зелено свежо пасище живеели три крави: бяла, черна и кафява. Разбирали се добре помежду си. През деня пасели заедно, а вечер спели една до друга.
Докато един ден покрай пасището не минал лъвът. Той бил доста гладен и си търсел плячка. При вида на кравите очите му светнали, само че нямало как да ги нападне и трите едновременно. Затова седнал в засада и зачакал те да се разделят.
Кравите обаче били неразделни и денем, и нощем, защото добре знаели, че само така ще устоят на атаките на всеки хищник. Лъвът напразно чакал отчаяно в засада два-три дни.
Тогава му хрумнала идея. Приближил се към кравите, поздравил ги и казал:
— Как сте, приятелки мои? Добре ли сте? От дълго време си мисля за вас, но бях твърде зает, за да дойда лично да се осведомя за здравето ви. Днес обаче си казах, че на всяка цена трябва да ви посетя. Кафявата крава отвърнала:
— Сър, вашата поява наистина ни зарадва и озари пасището ни.
Бялата и черната крава се притеснили от думите на кафявата и нейната наивност много ги натъжила. Страхували се, че лъвът ще успее да я подлъже. Защо кафявата крава вярвала на лъва? Не знаела ли, че лъвовете гледат на другите животни само като на евентуална плячка?
С всеки изминал ден обаче кафявата крава ставала все по-близка приятелка с лъва. Другите две се опитали да говорят с нея, но без особен успех.
Един ден лъвът казал на кафявата крава:
— Ти виждаш, че цветът на нашите тела е тъмен, а цветът на бялата крава е светъл. Знаеш, че светлото е противоположно на тъмното. Значи ще е много добре, ако аз изям бялата крава, за да няма разлика между нашите цветове и да живеем щастливи заедно.
Кафявата крава приела думите на егоистичния лъв за чиста монета и отвлякла вниманието на черната крава, за да може лъвът да изяде бялата, без никой да му пречи. Останала сама, бялата крава била убита, докато другите две били заети със сладки приказки.
Изминали два или три дни, след като лъвът бил оглозгал костите на бялата крава. Отново гладен и нещастен, той си лежал на тревата, докато кафявата крава пасяла около него. Лъвът я извикал.
— Да, сър! — с готовност отговорила тя.
