— Нашият цвят е кафяв и черното не му отива. Ще е чудесно, ако аз изям черната крава, така в тази гора ще останем само животни с един и същ цвят.
Кафявата крава се съгласила и се отдалечила. Лъвът нападнал черната крава и я изял. Кафявата крава била толкова щастлива, че не можела да си намери място от радост. Тя се търкаляла по тревата, мучала и си мислела: „Само аз имам цвета на лъва..."
Няколко дни по-късно лъвът дошъл и изръмжал:
— Кафява краво! Къде си?
Кафявата крава, трепереща от страх, се появила:
— Да, сър!
— Днес е твоят ред — казал лъвът. — Приготви се, ще те ям!
Ужасена, кафявата крава, попитала:
— Защо, сър, аз съм ваш приятел? Правех, каквото ми казвахте. Защо искате да ме изядете?
Лъвът изръмжал:
— Пет пари не давам за приятелството ти! Къде се е чуло и видяло лъв да е приятел с крава!
Както и да го молела и убеждавала кравата, лъвът не искал да я слуша и се нахвърлил върху нея.
Тогава кравата казала:
— Г-н Лъв, позволете ми да извикам три пъти, преди да ме изядете.
— Добре, но по-бързо!
И кафявата крава извикала:
— Бях изядена в деня, когато изядоха бялата крава. Бях изядена в деня, когато изядоха черната крава. Бях изядена в деня, когато повярвах на лъва.
Лъвът приключил с кравата много бързо. После си казал:
— Свърших си работата в тази гора. Сега най-добре да отида в други гори.
От: spiralata.net
