Имало едно време един воин, който се славел като голям майстор в оръжията, с изключение на лъка. Уморен от воюването, той решил да се оттегли и да посвети дните си на изучаване на майсторството на стреляне с лък.

Открил един манастир, където преподавали тази дисциплина и там прекарал щастливи години в изучаване. След като приключил периода на обучение игуменът на манастира казал на воина: "Сине мой, научихме те на всичко, което знаехме за изкуството на стрелбата с лък. Време е да поемеш своя път".

С натъжено сърце воинът напуснал манастира и за известно време скитал сам, докато стигнал до своето родно селце. С голямо учудване, влизайки в селото, забелязал една мишена върху дърво със стрела, забита точно в центъра. "Онзи, който е изстрелял стрелата точно в центъра, трябва да е много добър стрелец" - казал си войнът. Няколко крачки по-нататък видял още една мишена и след това още една, и още една. В центъра на всяка от мишените имало по една забита стрела.

Войнът решил, че трябва да разбере кой е този майстор на лъка, защото със сигурност ще има много да учи от него. Обърнал се към възрастните хора в селото и попитал: "Бихте ли ме срещнали със стрелеца? След един час ще го чакам край реката на края на селото".