Живял някога в едно малко селце един мъж, който работел като продавач на вода. По онова време водата не течала от кранове, а се вадела от дъното на дълбоки кладенци или от реките. Ако край селото нямало изкопани кладенци, този, който не искал да търси вода сам, трябвало да я купува от продавача, който обикалял селата с големи делви, пълни с безценната течност.

Една сутрин една от делвите на продавача се пукнала и започнала да пилее вода по пътя. Когато стигнал в селото, купувачите му платили обичайните десет монети за пълната делва, но само 5 за съдържанието на другата, която била пълна едва наполовина.

Една сутрин една от делвите на продавача се пукнала и започнала да пилее вода по пътя. Когато стигнал в селото, купувачите му платили обичайните десет монети за пълната делва, но само 5 за съдържанието на другата, която била пълна едва наполовина.  Покупката на нова делва била прекалено скъпа за продавача на вода. Затова решил, че трябва да върви по-бързо, за да компенсира разликата в парите, които получавал. В продължение на две години мъжът идвал и си отивал с бърза крачка и получавал своите 15 монети за делва и половина вода.Покупката на нова делва била прекалено скъпа за продавача на вода. Затова решил, че трябва да върви по-бързо, за да компенсира разликата в парите, които получавал. В продължение на две години мъжът идвал и си отивал с бърза крачка и получавал своите 15 монети за делва и половина вода.

Една нощ се събудил от необичаен шум, който се долавял в стаята му:

- Шшшт... Шшшт...

- Кой е там? - попитал мъжът.

- Аз съм - казал един глас, който излизал от пукнатата делва.

- Защо ме будиш в този час?

- Предполагам, че ако те заговоря през деня и на светло, страхът ще ти попречи да ме чуеш. А трябва да ме чуеш.

- Какво искаш?

- Искам да те помоля да ми простиш. Не е моя вината за пукнатината, през която изтича водата, но знам колко много ти навредих. Всеки ден, когато пристигаш уморен в селото и получаваш за съдържанието ми половината от това, което получаваш за моята сестра, ми иде да заплача. Знам, че трябваше да ме смениш с нова делва и да ме изхвърлиш, но ти ме запази. Искам да ти благодаря за това и да те помоля още веднъж да ми простиш.

- Изненадан съм, че ми искаш прошка - казал човекът. - Нека утре рано излезем двамата. Искам да ти покажа нещо.

Продавачът на вода продължил да спи до зори. Когато слънцето се показало на хоризонта, той взел пукнатия съд и го отнесъл до реката.

- Погледни - казал той и посочил към града. - Какво виждаш?

- Града - казала делвата.

- И какво още? - попитал мъжът.

- Не знам... Пътя - отговорила делвата.

- Точно така. Погледни от двете страни на пътеката. Какво виждаш?

- Виждам сухата земя и чакъла отдясно на пътя и цветните лехи от лявата страна - казала делвата, която не разбирала какво иска да й покаже господарят й.

- Много години съм минавал по този тъжен и самотен път, носейки вода до селото и получавайки еднаква сума пари за двете делви... Но един ден забелязах, че си се пукнала и че от теб тече вода. Не можех да те сменя, затова взех решение: купих семена на какви ли не цветя и ги посях от двете страни на пътя. Всеки път, като минавах, водата, която се разливаше от теб, напояваше лявата страна на пътеката и за тези две години успя да постигнеш тази промяна. - Продавачът на вода замълчал и погалил вярната си делва. - И ти ми искаш прошка? Какво значение имат няколко монети по-малко, щом благодарение на теб и на твоята пукнатина тези цветя ме радват по пътя ми? Аз трябва да ти благодаря за недостатъка ти.

(Хорхе Букай)