Някога Господ посадил под райската ябълка сполуката и грешката. Минал скоро след това да ги нагледа. Виждало се само крехкото стръкче на сполуката. Разровил Господ земята, за да разбере поне покълнала ли е грешката, но от нея нямало и следа.
Господ свил рамене и си отишъл.
Чак наесен дошъл да ги види пак и ахнал от почуда: сполуката лежала осланена, а грешката се била извисила кажи-речи на боя на ябълката. Не можел Господ да разбере как е станала тази работа.
– Не се чуди, Господи, – провикнал се свети Трифон от лозето си, – те раснаха заедно, но грешката се вижда чак като стане голяма.
