Имало един славей в гората, който изгубил родителите си. Когато пораснал осъзнал, че никой не го е научил да пее като славей. Решен да се научи на всяка цена, един ден срещайки петела, го попитал:
– Можеш ли да ме научиш да пея като славей?
– Ако повтаряш след мен, гарантирам ти, че ще пееш по-добре от всеки друг славей. – казал му петелът гордо.
Върнал се в гората славеят и започнал да издава звуци, почти като кукуригане на петел.
Една сутрин патицата го чула и попитала с изненада:
– Кой те научи да пееш толкова зле?
– Можеш ли да ме научиш да пея като славей? – попитал я той.
– Аз пея много по-добре от славей. Следвай ме и ще пееш като ангел. – отговорила му патицата.
Не след дълго бухалът в гората чул някакви странни квакащи звуци и също попитал славея защо пее толкова зле.
– Една патица ми каза, че това пеене е по-красиво – казал славеят.
– Трябва да попиташ някой друг славей и той ще те научи да пееш. – отговорил бухалът.
– Да, но в тази гора няма никой като мен. – отвърнал тъжно славеят.
– Тогава трябва да извадиш гласа, който имаш вътре в себе си. Вдишай дълбоко, нека сърцето да те води и запей първата мелодия, която дойде в теб. Само така ще разбереш как пеят славеите. – посъветвал го бухалът.
Така и направила малката птица, а цялата гора не била чувала толкова красива песен. От този миг славеят никога повече не се опитвал да имитира чуждо пеене.
