Една жена непрекъснато повтаряла слуховете, които чула за неин съсед. Само за няколко дни целият квартал научил.
Клюката обаче се оказала пълна лъжа, а човекът бил дълбоко засегнат. Когато разбрала истината, жената съжалила и решила да поправи стореното.
Дълго мислила как да постъпи, но не успяла да стигне до никакво решение. Затова решила да потърси съвет от една местна жена – знахарка, която била много възрастна и мъдра. Разказала й какво се случило и я помолила да я посъветва.
Старата жена казала:
„Иди до пазара и купи едно пиле. Заколи го и го оскуби. След това, докато се придвижваш към дома си, разхвърляй перата му по пътя си.“
Въпреки че се изненадала от съвета, жената направила всичко, както й било поръчано.
На следващия ден отишла при знахарката и й докладвала, че е изпълнила заръката. А старицата отвърнала:
„Сега върви и събери всички пера, които разхвърли вчера и ми ги донеси.“
Жената тръгнала по същия път, по който вървяла предния ден, но там вече нямало пера. Вятърът ги бил отвял всичките. След часове, прекарани в търсене, тя се върнала при знахарката само с три пера в ръката си.
„Виждаш ли,“ казала старата жена, „лесно е да ги разпръснеш, но не може да ги събереш отново. Същото е с клюката. Лесно е да я разпръснеш, но веднъж сториш ли го, никога не можеш да поправиш нещата!“
На жената не й останало нищо друго, освен да се срещне със съседа си и да му се извини искрено.
