Притча за четирите сезона

30 май 2018 г., 15:40
3975

Hannamariah / Shutterstock

Един баща имал четирима сина. Той искал да им предаде мъдростта, натрупания през годините си опит и най-вече да ги научи да не съдят прибързано за нещата от живота.

 

Когато момчетата пораснали, баща им решил да им даде един урок. Изпратил всеки от тях в различен сезон да наблюдава едно крушово дърво, което се намирало далече от дома им.

След като всички момчета изпълнили своята задача и се завърнали обратно вкъщи, баща им ги събрал заедно и ги помолил всеки от тях да опише какво точно е видял.

Най-големият син бил при крушовото дърво през зимата. Той споделил:
- Дървото изглеждаше ужасно. Беше разкривено, приличаше на изсъхнало, а клоните му бяха сковани от лед и сняг.

Вторият син отишъл през пролетта. Той не бил съгласен с брат си и казал:
- Дървото беше свежо и зелено, току-що разлистено, преливащо от живот и изглеждаше пълно с обещания.

На третия брат се паднало да посети дървото през лятото. Той разказал на всички:
- Дръвчето беше отрупано с цвят и излъчваше сладък аромат. Останах очарован от гледката и си помислих, че не съм виждал по-красиво нещо през живота си.

Най-малкият брат бил при дървото през есента. Той заявил:
- Вие грешите. Дървото беше напълно узряло и дори започваше вече да повяхва. А навред около него се излъчваше непознато за сетивата ми удовлетворение.

След като изслушал синовете си, бащата се усмихнал и рекъл:
- Вие всички до един имате право, защото всеки от вас е видял единствено и само един от сезоните в живота на това крушово дърво. Запомнете и никога вече не съдете за дърво или човек по един от неговите сезони. Удовлетворението, радостта, любовта и мъдростта, които определят същността на живота, могат да бъдат измерени само, когато са преминали всичките сезони и са преживели различни ситуации.

Ако се сметнете за победени през зимата, може да загубите обещанието на пролетта, да не видите очарованието на лятото и да не усетите удовлетворението на есента, защото само постоянството дочаква по-добро утро.

Ключови думи:
Коментари