Докато бях млад, научих, че има град, в който всички живеят според Писанията.
И аз си казах: “Ще намеря този град и неговата благодат”.
Този град беше далеч и аз се запасих с много провизии за пътешествието. След четиридесет дни път аз видях града и на четиридесет и първия ден влязох в него.
Но що да видя! Всеки, когото срещах по улиците, беше само с едно око и с една ръка. Аз бях изумен от гледката и си казах на ум: “Наистина ли всички в този свещен град имат само по едно око и една ръка?”
Тогава забелязах, че те също бяха изумени и се чудеха много на двете ми очи и двете ми ръце. И докато те си шепнеха помежду си, аз пристъпих към тях и попитах: “Това ли е наистина блаженият град, където всеки живее според Писанията?”
Те казаха: “Да, това е”.
“Но какво – казах аз – ви е сполетяло, и къде са ви десните очи и ръце?”
Тогава цялото хорско множество се раздвижи и каза: “Ела и виж”.
И ме заведоха в храма, който беше в центъра на града. Там аз видях купища очи и ръце, струпани на пода, и извиках: “Господи! Кой жесток завоевател ви е сторил това?”
Тогава голямо роптание се надигна сред народа. И един от техните старейшини излезе напред и рече: “Ние сами сме си го сторили. Господ ни е направил завоеватели на злото, което е в самите нас”.
И той ме заведе пред един висок олтар, и всички ни последваха. И ми показа надпис над олтара, който гласеше:
“И ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената огнена.
И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената”.
И тогава аз разбрах. Обърнах се към народа и извиках: “Няма ли сред вас мъж или жена с две очи и две ръце?”
И те ми отговориха: “Не, нито един. Всички сме такива с изключение на онези, които са твърде млади, за да четат Писанията и да разбират заповедите”.
И когато излязох от храма, аз веднага напуснах блажения град; защото не бях чак толкова млад, че да не мога да чета и да разбирам Писанията.
Халил Джубран
