При Бог отишъл един селянин и казал:

– Ти може да си Бог, но нищо не разбираш от земеделие и имаш много да учиш.

Бог отвърнал:

– И какво ще ме посъветваш?

Фермерът казал:

– Дай ми една година в кооято всичко да върви така както аз искам и ще видиш какво ще стане. Няма да има бедност, нищета и всички ще са щастливи.

Бог се съгласил и дал една година на орача. Естествено той поискал само най- доброто – без бурии, урагани, без дори и най-малката заплаха за културите. Всичко вървяло тихо и спикойно, фермерът бил доволен.

Пшеницата станала толкова висока. Когато поискал слънце, слънцето греело, когато било нужен дъжд- валял дъжд и то толкова, колкото той искал. Така минала година в която всичко вървяло чудесно, точно така както орачът искал. Той бил щастлив.

Но когато дошла жътва се оказало, че в класовете няма зърно.

Селянинът бил отчаян и попитал Бог:

– Какво се случи, защо житата са празни, какво не е наред.

Бог отговорил:

– Нямаше противопоставяне – борба, конфликт, упорство. Ти избягваше неприятностите, за това пшеницата остана безплодна. Малко борба е необходима. Бурите, гръмотевиците, светкавиците са полезни – те вдъхват душа на пшеницата.