Зависи кого гледат

Но има още по-добър индикатор за това, дали нечий перфекционизъм ще се развие в благоприятна или вредна посока – до каква степен хората се фокусират върху себе си, вместо върху другите.

Всъщност анализи на научни доказателства гласят, че перфекционистите се представят по-зле, когато се стараят преди всичко да не разочароват хората около себе си. Когато обаче са си поставили за цел да се усъвършенстват – да подобрят личните си рекорди и да постигат все повече и повече – резултатите и благосъстоянието им са положителни.

С други думи, перфекционистите се справят по-добре, когато сами са най-суровите си критици. Тази форма на перфекционизъм допринася за концентрацията им върху целта и ги предпазва от безпокойство, стрес и разсейващи фактори. Ако вниманието ви се отклони от целта и се втренчите в околните, пропилявате значително повече умствени ресурси.

Съвършено несъвършен свят

Най-накрая е важно да запомним, че перфекционизмът влияе не само на самите нас, но и на хората, от които сме заобиколени. Приятели, половинки и членове на семейството могат да пострадат от отдадеността на перфекционистите на работата и кариерата. От друга страна, когато един перфекционист пожъне невероятен успех, той допринася за развитието на цялото общество и за иновациите в своята област, вдъхновява околните и ги кара да се стремят към величие.

В ера, в която толкова много експертни съвети са насочени към борбата с хроничната преумора и стреса в службата, е важно да помним, че почти всички завидно успешни личности са работохолици, както и че някои от най-великите пробиви са дело на перфекционисти, а не на хора със здравословен баланс между личния и професионалния живот.

Така че, макар и да звучи егоистично, човечеството би загубило много, ако открие лек за перфекционизма.

Д-р Томас Чаморо-Премужич, психологичен профайлър и експерт по управление на таланта, за FastCompany.com

Източник: МениджърНюз