В досегашната световна практика фототерапията се придържа към определена схема –

пациентът носи свои снимки, те се анализират от терапевта, пациентът споделя чувствата и асоциациите, които те предизвикват у него, и заедно двамата достигат до някакви изводи за вътрешните конфликти, техните причини и възможните решения. В този метод снимките се използват не като форма на изкуство, а като средство за комуникация, което служи за основа на разсъжденията на самия пациент.

Д-р Бакрачева и колегите й разделят процеса на три стадия. В диагностичния стадий пациентът е помолен да донесе каквито и колкото снимки прецени – свои, чужди, дори такива, които е видял в интернет и по някакъв начин са го впечатлили. Анализът на снимките позволява на екипа веднага да се ориентира в състоянието на човека, без изобщо да се налага да се провеждат интервюта.

Изумително е колко много неща могат да се разберат единствено от личния ни фотоархив. „На една от срещите дойде жена и донесе снимки, на нито една от които тя не присъстваше. Нея просто я нямаше в собствения й живот”, разказва психологът. На снимките веднага личи кое намираш за важно, с какво настроение гледаш на света и какво се опитваш да скриеш. В този етап екипът показва на своите пациенти и подбрани фотографии, излъчващи по-минорно настроение и, подобно на мастилените петна на Роршах, оставя хората сами да разкажат какво виждат на тях, какви настроения събуждат изображенията в душата им и какви асоциации могат да направят с видяното.

Основен принцип във фототерапията е

да се следят коментарите на пациента. Обръща се внимание главно на това с какви преживявания се свързват снимките и дали предизвиканите настроения са по-мрачни от нормалното. Изображението на празен стол може да накара един да пожелае да седне и да си почине, докато друг ще го свърже с усещането за самота и загуба на любим човек. Залязващото слънце ще порази един с красотата си, но ще наведе друг на мисли за изтичащия през пръстите му живот, който не може да бъде върнат обратно. Психолозите използват символната стойност на изображенията, тяхната връзка с живота на пациента и най-вече собствената му нагласа, която проличава от избора на обект и от разказа, който съпътства всяка фотография.

След като се ориентира къде е основният проблем на пациента – дали е в дома, с партньора, самочувствието или нещо друго, – екипът му дава задачи „за домашно”. Тъй като в наши дни всеки разполага с фотоапарат или телефон с камера,

фототерапията може да излезе от кабинета и да влезе във всекидневието на човека с негово активно участие. Задачите и домашните винаги са съобразени с индивидуалния случай на всеки пациент. Ако той или тя например има проблем с нерешителността, екипът може да му постави задача да направи снимки от дома си на всички неща, които най-много и съответно най-малко му се харесват. След това той трябва да размести и промени всичко, от което не е доволен, и отново да го документира с камерата.

„Едно такова елементарно упражнение има невероятен ефект, защото когато човек заснеме ситуацията и после гледа снимките, дори на подсъзнателно ниво разбира, че е по силите му да направи промени в живота си и да се почувства по-добре”, обясни д-р Бакрачева.

„Подсъзнанието възприема всичко като черно и бяло, като добро и лошо.

За него е все едно дали ще изядеш любимия си сладолед, или ще имаш повишение в работата. То го приема като нещо добро и се радва и на малките неща. Така че образите, които ни действат на подсъзнателно ниво, успяват да ни дадат енергията и храната да си изградим вътрешната сила и увереност, че можем да променим нещо много по-успешно, отколкото ако цял месец седим пред огледалото и повтаряме „Ти си готина, оправяш се в живота, харесват те”. Една снимка, на която виждаш себе си и живота си в добра светлина, има много по-силен ефект от хиляди думи”, убедена е д-р Бакрачева.

За по-силен ефект тя кара пациентите да наблюдават снимките, като отляво се подреждат онези, които носят негативни емоции, а отдясно – тези, които показват света в по-добра светлина. Учените отдавна са установили, че движението на очите е свързано с процесите, които текат в двете мозъчни полукълба. Така, когато се опитваме да си спомним нещо, гледаме нагоре и вляво; когато измисляме или лъжем – нагоре и вдясно. Насочването на очите наляво е свързано с отношението към миналото и спомените, а надясно – с бъдещето, креативността и чувствата. Този прост трик помага на психолозите да повлияят на подсъзнателно ниво върху начина, по който пациентът възприема образите, които са пред очите му.

Силата на образите действа и на архетипно ниво. Универсалните символи като течащата, пречистваща вода, кръста и огъня влияят на подсъзнателно равнище и отключват усещания, мисли и нагласи. Хората – като крайни същества в тази безкрайна Вселена – имат нужда от нещо визуално, което да им помогне да се справят с неопределеността на ситуацията и да обективизират под формата на образ това, което искат да постигнат, казва д-р Бакрачева. Същата функция имат талисманите, иконите и други подобни – това е една изконна, универсална човешка практика.

„Ако дойде човек, който има страхове да опознае себе си, ще го накараме да заснеме универсална стълба. Обикновено хората фотографират стълба, която води нагоре, защото това е много по-лесно. След като поработим върху проблема му и той започне да изгражда своята самоувереност, го караме да заснеме стълби, които водят надолу – този образ насочва подсъзнанието надълбоко към емоциите. Това също е свързано с физиологичните механизми на възприемане. Когато гледаш нагоре и вдясно, в мозъка се активират центровете, свързани с оптимизма и погледа към бъдещето. Когато погледнеш надолу и вдясно, влизаш в сферата на емоциите, преминаваш към самоанализ и си готов да се срещнеш със себе си.”