Един много стар човек, след като загубил жена си и всичките си деца, отишъл да живее в една пещера, заобиколен от всички страни от гъста гора. Човекът бил добър, помагал на всяко живо същество. Ако пътник се загуби в гората, той винаги споделял с него храната и подслона си. През зимата малките червеношийки идвали да се хранят с трохите, които разпръсквал на входа на пещерата си. Птиците не се бояли от него и ядели направо от ръцете му.
Един ден старият отшелник се разхождал из гората, когато чул силно стенание. Погледнал през храстите и видял извънредно едър мечок, излегнал се под дървото. В началото се уплашил доста, но погледнал пак и видял, че мечокът е много зле. Показал се пред него, а животното го погледнал о жално, държейки ранения си крак. Раната била от преди време и в ужасно състояние. И тъй като не можел да ходи за храна, мечокът била напът да умре от глад. Отшелникът съжалил животното, промил раната, намазал я с лековит мехлем и донесъл храна на мечока. Ходел при него всеки ден, докато не заякнал достатъчно, за да ходи сам.
Първото, което направил, щом проходил, било да отиде с отшелника в неговия дом. На възрастния човек не му се искало - предпочитал да има куче за другар, но виждал, че мечокът прави това от любов. И така той заживял при отшелника. Мечките са умни животни и могат да правят много неща, затова и мечокът помагал, с каквото може. Качвал се по дърветата, тъй като старецът не можел, и разтърсвал клоните, за да падат ябълки и кестени. Един ден човекът ходил по-дълго от обикновено в летните горещини и като легнал да си почине край пещерата, заспал дълбоко. Мечокът, както винаги, стоял край него и го пазел, като гонел от него горските гадинки. И така в един момент върху носа на стареца кацнала муха. „Сега ще те хвана“ – рекъл си мечокът, и замахнал с огромната си лапа. Освен да убие мухата обаче, мечешката лапа нанесла тежък удар на бедния отшелник, който без малко не го убил. Човекът се събудил и разгневил страшно. Носът му посинял и почернял. Като посегнал с ръка към него, в ръката му паднала мъртвата муха и разбрал какво искал да направи мечокът.
„Върви си – казал му той, треперейки от болка – винаги ще ти правя колкото добро ми е по силите, но няма вече да живеем заедно.“ Така всеки, който приема в компанията си неподходящ приятел, рано или късно ще скърби, дори и двамата да са с най-добри намерения.
Източник: Wisdom Commons
