Басня за рачешката походка

21 януари 2018 г., 16:20
4753

Илюстрация: Shutterstock 

Майка и дъщеря раци се разхождали по пясъка. Както се разхождали, майката хвърлила поглед към малката си дъщеря.

„Дете мое! – ахнала тя – Как само ходиш! Жива да ме сварят, ако току-що не те видях да вървиш назад. Имай предвид, мила моя, че успехът на една млада дама в обществото до голяма степен зависи от грациозността на походката ѝ. Ако ме послушаш, те съветвам да се излекуваш от този грозен навик. Защо не се грижиш, скъпо мое дете, за тези неща, за да не налага аз да ти ги напомням?“

Не е ли глупава тази майка да възразява на нещо, което е в природата на раците и никой от тях не може да прави другояче? Много от нас, уви, са като нея, когато откриват недостатъци или привидни недостатъци у ближните си, без ни най-малко да подозират, че самите те ги притежават. И аз съм чувал стари скъперници да казват, че от всичко на света най-малко могат да разберат алчността.

Малкото раче отговорило на майка си със съвършена невинност и простота:

„Скъпа мамо, ако само ми покажеш как трябва да ходя, ще се постарая да ти подражавам възможно най-точно, доколкото умея.“

Eзопова басня, преразказана от Едуард Болдуин, 1854 г. Източник: Wisdom Commons

Ключови думи:
Коментари