Забранено е да се произвеждат и продават наркотици. Но в списъците, в които надлежно трябва да са изброени забранените наркотични вещества, някои липсват. И се оказва, че в списъците не са включени точно тези дребни добавки, които в съдебната зала превръщат иззетите огромни количества дрога в неидентифициран бял прах, чиито съставки напомнят, но не са наркотици.
Защото не пише изрично, че са опиати, а не защото по същество не са.
Това в химичната формула е една малка чертичка в повече. За пазара са големи пари. От ефекта на веществото не се губи нищо.
Няма място в света, което да позволява безопасно шофиране с 200 км/ч. Разрешено е само на пистите на Ф1, но пак е с риск за живота. Но въпреки че скоростта, с която доказано вероятността да стигнем невредими, е 100 км/ч, никой производител на коли не е спрял километража там.
Забранено е да се строи в защитени зони, но е разрешено да се налива бетон, „легендиран” като укрепление.
Забранено е да се печелят търгове без обществени поръчки, но това и други ограничения не се отнасят за вратичките в закона, наречени „спешни ремонти” или „стратегически инвеститор”, „инвеститор клас А” и т.н.
В закона е разписано ясно кой може да го нарушава. Законно.
И същевременно е забранено да снимаш със скрита камера. Може да бъдеш осъден, като изобличиш някого с тайно записан разговор. В добрия случай няма да попаднеш под наказателна отговорност, но и записът ти няма да бъде приет като доказателство. Така че, ако нямаш друга работа, опитвай да покажеш нещо различно, извън диктата на службите.
Но не е забранено да бъдеш подслушван и следен законно, нищо, че натрупаното аудио и видео за живота ти може никога да не влезе като доказателство в съда.
В Либия например е забранено мъж и жена да бъдат интимни, преди да са семейство. Така е по закон.
Но.
Докато двама влюбени либийци ще бъдат осъдени за разврат, ако се целунат на публично място, то в интернет клубовете в същата държава столовете се изчервяват от интимностите в чата и сайтовете за „любов”.
Либия е страна на правилата и ограниченията.
Казано по друг начин – страната, в която хората живеят пред телевизорите, ядат, пушат и пазаруват храна и дрехи. И още нещо правят - карат коли. Тъй като бензинът им е евтин, обикалят безцелно и в шофирането си позволяват да не спазват никакви правила.
Няма кино, няма театър, няма заведения с танци, няма пиене. Има затвор за разпространение и употреба на алкохол и наркотици.
Но.
Има локали с африкански момичета, които продават телата си. Има и цели улици, на които „тайно”, под стриктното наблюдение на службите, се продават алкохол и всякакви наркотици. Повечето дипломатически мисии получават контейнери с „канцеларски материали”, част от които оставят за вътрешно ползване, а останалите продават на по-нуждаещи се от „тонери, лепило и кламери”.
