Хората обичат задължителните неща. Защото в еднаквостта се чувстват сигурни.
Но всъщност разрешените неща показват смисъла на забраните, тяхното реално безсмислие или нечистите мотиви за съществуването им.
Докато разрешаваме и оправдаваме забранените неща, които съвестта ни диктува (убийствата на цивилни минават за нормални жертви в мироопазващи войни), светът е пълен със забрани, които са противоестествени, нелогични или просто измислени, за да обслужат финансовите мастодонти или тоталитарните лидери.
Дори и в личното си всекидневие обикновено въвеждаме ограничения от безпомощност, когато сме изчерпали потенциала си да влияем с аргументи (забранявам ти да гледаш телевизия, защото не ме уважаваш), и най-вече рестрикциите съществуват от желание за контрол и власт над тълпата и обикновено водят след себе си страх, непрестанно чувство за вина и объркване.
Забранено е да вземеш изоставено дете от улицата и да го гледаш като свое.
Но е разрешено да си купиш ембрион,
изработен по твоя поръчка с нечии гени, да платиш на бедна жена да го износи и след това да го запишеш на свое име.
Първият случай не струва нищо, следващите варианти – разрешените, осигуряват неспирен растеж на бизнеса, наречен хуманно репродуктивна медицина.
Хормоналните препарати се продават в огромни количества, апаратурата за създаване на хора – също.
Никой не казва, че стимулирането с хормони за подпомагане на зачеването води до различни видове рак. Напротив. Разрешено е да се правят по няколко ин витро опита годишно, като всеки от тях струва хиляди.
Законно е.
Забранено е да се пуши, но се произвеждат цигари,
на които пише, че убиват. Корпорациите са се откупили, като са принудени по закон да дават процент от печалбата от производството на алкохол и тютюн за лечение на последствията от пороците. Реално мегапроизводителите, маскирани зад фондации с идеална цел, си вземат и отчисленията обратно.
Полага им се. По нормативна уредба.
