„Живеем в свят, пълен със снимки. Прилежно нагласени пози, прецизно отработени усмивки. И това е всичко, което се вижда. И по-добре. Че ако си снимаме душите, красотата мигновено ще изгуби своя блясък. А едно време чрез снимките хората колекционираха спомени. Запечатваха моменти, по които знаеха, че един ден ще ги налегне носталгия. Хората бяха непринудени. Не пилееха времето си, за да правят по двайсет и пет кадъра на огромните си плюшени мечоци, обхващайки още по-огромните си букети. Времето им беше ценно. Бяха заети да се радват на жестовете на своите половинки, приятели и семейства. В уединение.
Защото запечатваха всяка секунда със сърцата, не с телефона си. Отдаваха се на своите вътрешни вибрации, не на онези от звука на месинджъра си. Но дойде и това време.
Ние си го създадохме, ние ще му се “радваме”.
Време, в което сексът е като ръкуването. Време, в което всъщност ръкуването вече го няма, но има далеч по-екстравагантни поздрави.
Време, в което любовта е гола и се разголва все повече и повече, щом ѝ подадеш банкнота.
Време, в което приятелят може да ти стане неприятел, в зависимост от ползи и облаги. Време, в което чашата водка струва една раздърпана съвест и половин умиращо от глад себеуважение.
Време, в което твърдим, че сме съпричастни с нечия трагедия, но всичко трае само три минути, защото просто държим да го изтъкнем в подходящата среда.
Време на неуважение към всичко значимо и издигане на паметници без грам стойност.
Време на напудрените лица и сбръчкания морал. Време на провал.
Време на изгнание. Време на липси.
А едно време липсваше само фалшът.
И хората, които го създават.
Едното време мина. Сега е другото.
И знам, че някои все още имаме шанс да се самоизразяваме така, че да бъдем себе си, или поне да се доближим максимално, но за други - каузата е загубена, а времето - изтекло.“
Любов и Щастие
Искра Дичева
Редакция: Обекти.бг
