Но библиотеките дават свобода. Свобода да четеш, свобода на идеите, свобода на общуването. Те образоват (а това не е процес, който приключва, когато завършим училище или университет), забавляват, създават спокойни пространства и дават достъп до информация. Притеснявам се, че сега в 21 век хората разбират погрешно библиотеките и предназначението им. Ако приемаш библиотеката като рафт с книги, може да изглежда като отживелица или демоде, в смисъл, че повечето, но не всички, печатни книги имат дигитално издание. Но това значи да пропуснеш смисъла по същество. Мисля, че  това е свързано със същността на информацията.



Информацията има стойност, а правилната информация има огромна стойност. За цялата човешка история, ние сме живели във време на информационен недостиг и да имаме нужната информация винаги е било важно и си е заслужавало: кога да приберем реколтата, къде да намерим неща, карти, истории и разкази, които винаги са били добри за маса и компания. Информацията е била ценна и тези, които са я имали или са знаели как да я набавят, са могли да таксуват тази услуга.



В последните няколко години, ние преминахме от икономика на информационен недостиг към икономика, задвижена от информационно пренасищане.Според Ерик Шмит от Google, на всеки два дни човечеството създава толкова информация, колкото е създало от зората на цивилизацията до 2003. Това е около пет екзабайта данни на ден, за тези от вас, които си записват. Предизвикателството вече не е в откриването на рядкото растение в пустинята, а в намирането на конкретно растение, което расте в джунглата. Ще имаме нужда от помощ, за да преминем през информацията и да намерим точно това, което ни трябва.



Библиотеките са места, където хората търсят информация. Книгите са само върха на информационния айсберг: те са там, а библиотеките могат да ти предоставят книги свободно и легално. Децата наемат книги от библиотеките повече от всякога – книги от всякакъв вид: печатни, дигитални и аудио. Но освен това, библиотеките например са място, където хората, които може да не разполагат с компютър или интернет връзка, могат да влязат онлайн без да плащат нищо: изключително важно, когато начинът, по който намираш работа, кандидатстваш за работа или издръжка се пренася предимно онлайн. Библиотеките могат да помогнат на хората да се ориентират в този свят.



Не мисля, че всички книги ще се или трябва да се пренесат на екраните: както Дългас Адамс веднъж ми обърна внимание, повече от 20 години преди да се появи киндъла, физическата книга е като акула. Акулите са древни: имало е акули в океана преди динозаврите. И причината, поради която все още има акули наоколо е, че акулите са по-добри в това да бъдат акули, отколкото е всеки друг. Физическите книги са корави, трудни за унищожаване, водоустойчиви, функциониращи на слънце и се усещат добре в ръката: добри са в това да бъдат книги и винаги ще има място за тях. Те принадлежат на библиотеките, точно както библиотеките вече се превърнаха в места, където да отидеш, за да получиш достъп до електронни книги, аудио-книги, DVD-та и уеб-съдържание.



Библиотеката е хранилище на информация и дава равен достъп до информация на всеки гражданин. Това включва и здравна информация. И такава за психичното здраве. Тя е обществено пространство. Тя е защитено място, убежище от света. Място, където има библиотекари. Начинът, по който ще изглеждат бъдещите библиотеки е нещо, което сега трябва да си представяме.



Грамотността е по-важна от когато и да било, в този свят на смс-и и имейли, свят на написаната информация. Имаме нужда да четем и пишем, имаме нужда от глобални граждани, които могат да четат с лекота, да схващат това, което четат, да долавят нюансите и сами да бъдат разбирани.



Библиотеките наистина са портите към бъдещето. Затова е нещастие, че по целия сват ние наблюдаваме местни власти да сграбчват възможността да затварят библиотеки като лесен начин да спестят пари, без да осъзнават, че те, съвсем буквално, крадат от бъдещето, за да плащат за настоящето. Те затварят портите, които трябва да стоят отворени.



Според скорошно изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Англия е „единствената страна, където най-възрастните са по-грамотни и с по-добри математически познания от най-младите, като са взети предвид и други фактори като пол, социално-икономически статус и заетост”.



Или иначе казано, нашите деца и внуци са по-малко грамотни и смятат по-зле от нас. Те са по-неспособни да се справят с живота, да го разбират и да решават проблеми. Те могат да бъдат излъгани и подведени по-лесно, ще бъдат по-неспособни да променят света, в който сами попадат, ще са по-малко годни за работа. Всичко това накуп. И като държава, Англия ще изостане зад други развити нации, защото ще й липсва квалифицирана работна сила. И докато политиците обвиняват друга партия за тези резултати, истината е, че ние трябва да научим децата си да четат и да се наслаждават на четенето.



Нуждаем се от библиотеки. Нуждаем се от книги. Нуждаем се от образовани граждани.



Не ми пука – не мисля, че има значение – дали тези книги са на хартия или дигитални, дали четеш от свитък или от екран. Важно е съдържанието.



Защото книгата е и съдържание и това е важното.



Чрез книгите ние общуваме с предците си. Чрез тях ние учим уроци от онези, които не са между живите и от човечеството, което се е изградило само, развило се е, постепенно е придобило знания, вместо да учи нещо повторно, отново и отново. Има истории, които са по-стари от повечето държави, истории, които са надживяли културите и зданията, в които са били разказани за първи път.



Мисля, че имаме отговорности към бъдещето. Отговорности и задължения към децата, към възрастните, в които ще се превърнат децата, към света, който ще населяват. Всички ние – като читатели, като писатели, като граждани: имаме задължения. Мисля, че тук мога да се опитам да дефинирам някои от тях.



Мисля, че имаме задължението да четем за удоволствие, вкъщи и на публични места. Ако четем за удоволствие, ако другите ни виждат да четем, тогава учим, упражняваме въображението си. И показваме на другите, че четенето е хубаво нещо.



Имаме задължението да подкрепяме библиотеките. Да използваме библиотеки, да насърчаваме другите да ги използват, да протестираме срещу затварянето им. Ако не цените библиотеките, значи не цените информацията, културата или мъдростта. Вие заглушавате гласовете на миналото и разваляте бъдещето.