Емил Крòтки - литературният псевдоним на Емануил Яковлевич Герман - е превъзходен руски и съветски поет, сатирик и фейлетонист.
В негова чест решихме да ви представим някои от неговите най-запомнящи се изказвания.
Насладете им се!
***
Виновен е композиторът, а бият клавишите.
Във всеки мраморен блок се крие статуя.
Ако искаш да бъдеш пред класиците – пиши предговорите преди тях.
Ако хората говореха само тогава, когато имаха какво да кажат, в света би настъпила угнетяваща тишина.
Барабанът може да заглуши целият оркестър, но не може да го замени.
Бъдещето се прави днес.
В действията му нямаше никаква система, освен нервна.
В училището на живота неуспяващите не ги оставят да повтарят.
Добрият писател се страхува, че няма да бъде разбран, лошият се опасява, че ще бъде разбран.
И магаретата имат своята роля в музиката — от тяхната кожа се правят тъпани.
Инициативата за скандала принадлежеше на мъжа, звуковото оформление на жената.
Дойде му мисъл в главата, но като не завари никой си отиде.
Жените приличат на дисертации, нуждаят се от защита.
Животът прилича на универсален магазин. В него ще намериш всичко, освен това, което търсиш.
За него не можеше да се каже, че живее с чужд ум. Той живееше със собствената си глупост.
Ние убиваме времето, а времето убива нас.
Когато изкараш душата на ближиния си, не представяй това за борба с идеализма.
Кучето така свикна с поклонниците на стопанката си, че лаеше мъжа й като друг човек.
Лекото отношение към живота го прави тежък.
Мислеше само в движение, а се движеше твърде малко.
Много пътуваше, за да изучи живота, а изучи само разписанието на влаковете.
Мухата оправдава своя зимен сън с това, че и мечките също спят през зимата.
На всеки удар може да се отвърне, освен на слънчевия.
Най-обидното беше това, че пиесата, за която го наругаха, беше преписана.
Не всяка кал е лечебна.
Мазоли имат не само по ръцете на работниците, а и по тези, които ги аплодират.
Миналото е страшно с това, че краде от нас бъдещето.
Строителите на въздушни кули винаги имат достатъчно строителен материал.
Съдът на потомството е лош и затова, че разглежда делото в отсъствие на потърпевшия.
Той оправдаваше своите грешки с това, че живееше за пръв път.
Той отдавна се смяташе за известен писател, но никой не знаеше за това.
Тя беше ледена като сладолед и също толкова лесно се разтапяше.
Цял живот прекара в творчески командировки – за творчество не му остана време.
Няколко десетки нови години правят човека стар.
Писаха двама, а славата и за един не стигаше.
Покойникът не отговаря за това, което се върши на погребението му.
Славеят е взел качеството, а врабците – количеството.
Не е нужно да изпиеш цялото море, за да се убедиш, че е солено.
Не търси забвението, то ще те намери само.
Ние ценим поетите, които търсят, но предпочитаме онези, които намират.
