Емил Крòтки - литературният псевдоним на Емануил Яковлевич Герман - е превъзходен руски и съветски поет, сатирик и фейлетонист.

В негова чест решихме да ви представим някои от неговите най-запомнящи се изказвания.

Насладете им се!

***

Виновен е композиторът, а бият клавишите.

Във всеки мраморен блок се крие статуя.

Ако искаш да бъдеш пред класиците – пиши предговорите преди тях.

Ако хората говореха само тогава, когато имаха какво да кажат, в света би настъпила угнетяваща тишина.

Барабанът може да заглуши целият оркестър, но не може да го замени.

Бъдещето се прави днес.

В действията му нямаше никаква система, освен нервна.

В училището на живота неуспяващите не ги оставят да повтарят.

Добрият писател се страхува, че няма да бъде разбран, лошият се опасява, че ще бъде разбран.

И магаретата имат своята роля в музиката — от тяхната кожа се правят тъпани.

Инициативата за скандала принадлежеше на мъжа, звуковото оформление на жената.

Дойде му мисъл в главата, но като не завари никой си отиде.

Жените приличат на дисертации, нуждаят се от защита.

Животът прилича на универсален магазин. В него ще намериш всичко, освен това, което търсиш.

За него не можеше да се каже, че живее с чужд ум. Той живееше със собствената си глупост.

Ние убиваме времето, а времето убива нас.

Когато изкараш душата на ближиния си, не представяй това за борба с идеализма.

Кучето така свикна с поклонниците на стопанката си, че лаеше мъжа й като друг човек.

Лекото отношение към живота го прави тежък.

Мислеше само в движение, а се движеше твърде малко.

Много пътуваше, за да изучи живота, а изучи само разписанието на влаковете.

Мухата оправдава своя зимен сън с това, че и мечките също спят през зимата.

На всеки удар може да се отвърне, освен на слънчевия.

Най-обидното беше това, че пиесата, за която го наругаха, беше преписана.

Не всяка кал е лечебна.

Мазоли имат не само по ръцете на работниците, а и по тези, които ги аплодират.

Миналото е страшно с това, че краде от нас бъдещето.

Строителите на въздушни кули винаги имат достатъчно строителен материал.

Съдът на потомството е лош и затова, че разглежда делото в отсъствие на потърпевшия.

Той оправдаваше своите грешки с това, че живееше за пръв път.

Той отдавна се смяташе за известен писател, но никой не знаеше за това.

Тя беше ледена като сладолед и също толкова лесно се разтапяше.

Цял живот прекара в творчески командировки – за творчество не му остана време.

Няколко десетки нови години правят човека стар.

Писаха двама, а славата и за един не стигаше.

Покойникът не отговаря за това, което се върши на погребението му.

Славеят е взел качеството, а врабците – количеството.

Не е нужно да изпиеш цялото море, за да се убедиш, че е солено.

Не търси забвението, то ще те намери само.

Ние ценим поетите, които търсят, но предпочитаме онези, които намират.