И всичко са го правили (както и ние сега!) – с най-добри подбуди. Правили са го, защото са ни желаели доброто, искали са да ни направят добър човек. И са вярвали свято, че точно с тези методи се получават истински добрите хора! Нещо повече, самото време, в което са живели нашите родители, техните родители – нашите баби и дядовци, се е определяло в голяма степен от неумението, прибързаността, неграмотността във възпитанието.
Поколенията на нашите родители, на нашите баби и дядовци, са израснали в страна, която е имала нужда от малки, изпълнителни хора, послушни, „като всички“. Никой не си е поставял за задача да изгради ярка, силна личност, отстояваща своите възгледи и убеждения. Такава, от каквато има нужда сега, в настоящия момент.
Поколения наред са възпитавани послушни, удобни деца. Самата страна е формирала послушни и удобни хора, изпълнители, „винтчета“, послушно вдигащи ръка при гласуване, съгласяващи се с политиката на партията и правителството. За това е работила цялата възпитателна система, започваща от детските и младежки организации, завършваща със семейството.
Нашите баби и дядовци, майки и бащи, са нямали понятие, че по-късните поколения ще живеят при друг строй, където не бива да си малък и послушен, а уверен, силен, активен, където трябва да отстояваш себе си, позициите си, да постигаш целите си. Нашите родители са изпълнявали, макар и несъзнателно, внушенията на социума, на страната, в която са живели. А ние, съвременните родители, и до сега сме „заразени“ с тази цел, макар да не го осъзнаваме.
Освен това, старите поколения са израснали във времена на трудности и ограничения, на лишения, когато е трябвало да се оцелява, да се изхранва семейство и деца. Дори едната заплата, без допълнително заработване, са затруднявали много живота и са ожесточавали сърцето. Нашите родители, не са успявали, нямали са силите да се занимават с нас, да ни показват любовта и подкрепата си в такава степен, каквато ни е била необходима.
Запомних добре един от участниците в тренинг, мъж, разказващ с горчивина за равнодушието, за безчувствеността на родителите си. Работели в завод и освен това са имали малък къс земя, на който са отглеждали картофи, зеленчуци – времената са били трудни и тези допълнителни продукти са били необходимост през това време. И от пролетта до есента, всеки ден след работа, родителите и момчето се срещали на портала, за да отидат да работят на този участък. Винаги в пет часа вечерта.
– Влязох в казармата, нямаше ме две години. Най-накрая се завърнах и позвъних на майка си в завода.
– Мaмо, – радостно възкликнах, – върнах се!
– Добре, – отговори тя, – Тогава, ще се видим на портала в пет…
Разказвайки за това, мъжът не може да скрие огорчението си: как са го посрещнали след двегодишна раздяла!
