Непростените родители

Всеки от нас може да предяви претенции към родителите си. Критикували са ни. Не са ни разбирали. Може да са били излишно строги.

Или контролиращи. Или досадни. Или равнодушни. Понякога са били невнимателни, понякога прекалено изискващи. Могли са да ни унижават. Понякога да бият. Да манипулират.

Знам, такова равно, доброжелателно, любещо отношение към детето, основано на уважение към личността, върху безусловното му приемане и безусловната любов, е изключение от правилото,. И ти е провървяло много, ако си израснал в такова семейство, при такива отношения.

Но, ако са те критикували и отблъсквали, а понякога и не са те разбирали – в теб е останала обида и претенции към родителите.

В нас, възрастните, съществуват цели залежи от неизказани към родителите чувства, когато са ни обиждали или отхвърляли, или не са ни разбирали. Защото (както и децата ни сега!) не винаги сме изразявали (имали такава възможност!) своето несъгласие с родителите си. И докато в нас се спотайват тези неизказани упреци, претенции, обиди – отношенията ни с родителите не може да бъдат наречени добри, „разчистени“. Между нас съществуват камари неизказани чувства и емоции, неизказани думи. И докато не се избавим от тези претенции, не се освободим от обидите си – родителите ни не са простени.

Но всеки родител, за да е добър родител – трябва първо да прости на своите родители за всички грешки, които неволно са допуснали. Защото, докато не простиш, си обречен да повтаряш постоянно техните грешки. И ако си се клел като пораснеш никога да не се държиш така с децата си, – ще правиш точно обратното.

Твоят непростен баща ще вдига ръка, за да удари твоето дете. Твоята непрoстена майка ще те кара да крещиш на детето си като нея. Искаш ли го или не, но непростените родители остават действително във нас, в нас остава агресията или затвореността, равнодушието или досадливостта им. И започват да избликват, да се проявяват чрез нас. И в това няма нищо мистично.

Нашите деца се превръщат в заложници на нашите отношения с родителите ни. За да възпитавате детето „по-нoвoму“, чисто, светло, е необходимо самите вие да станете чист и светъл човек, необременен с обиди и претенции, с агресия и не простил. А да се освободите от тях е лесно. Колкото и странно да изглежда, нo действително освобождаването от обидите и прощаването на родителите е много по-лесно, отколкото да живеете с постоянната болка в сърцето, с ненавист или с неприемане. Защото, да се освободите, означава да простите. А да простите – означава да разберете. Да разберете, защо сте постъпвали така. Защо те са го правили.

А те са просто такива, каквито са били. И са ни възпитавали, доколкото могат (както го правим и ние сега). И не са научени от никого, нямат подготовка за детско възпитание – и неминуемо (както и ние сега), са допускали грешки, които дори не са забелязвали. Нещо повече, родителите ни са били много по-малко подготвени за възпитанието от нас.

Ако правите възпитателни грешки сега, когато има достъп до огромно количество литература за детското възпитание, когато има програми по радио и телевизия, посветени на детското възпитание, има тренинги, помагащи овладяването на грамотно общуване с детето – какво са могли да знаят родителите ни, израснали във времена на ограничения и дефицит? Те са били много по-малко подготвени и развити. Затова са постъпвали според възможностите си.