Да, родителите ни, действително, понякога бяха сухи и безчувствени. Но какви може да бъдат, когато трябва да се занимават денонощно с оцеляването? Можем ли да ги осъждаме за това?
И дори след тези времена на бедност и лишения, много от родителите ни продължаваха да се трудят неуморно, за да ни подсигурят по-сигурен живот, а това винаги е за сметка на общуването, на близките отношения, на необходимото ни разбиране.
А ние сега продължаваме да преследваме материалното изобилие, продължаваме да препускаме като родителите си, като хамстер в колело. И нямаме време, нямаме какво да дадем, да изразим на децата си. Защото сърцата ни не са изпълнени с любов, а с постоянна суета, с тревоги, със съмнения за утрешния ден, с желанието да натрупаме повече. Не сме много по-различни от родителите си. Имаме ли право да ги съдим?
Нашите родители са били такива, каквито са, такива, каквито са ги възпитали. Така може да се обвиняват всички предци. Но какъв е смисълът?
Няма никакъв смисъл от обвиненията. Има смисъл от постъпването по различен начин, „пo-нoвoму“. Те нямат вина, че са действали според повелите на времето. Това е по-скоро тяхна беда. Как може да ги осъждаме? Може само да ги съжалим. Че са живели живот като техния. Че и сега търпят последствията от своето възпитание. Може само да им се съчувства, че са преживели живот без любов.
Да се обвиняват родителите за отношението им, е все едно да ги обвинявате за родния им език.
И във възпитанието е същото. Езикът на критиката, на неприемането, на който са ви говорили, вече е остарял. И можете да научите друг език – езикът на любовта.
Но преди всичко, трябва да поемете отговорност за отношенията, които искате да имате с детето си. И да не се оправдавате, че никой не ви е учил, че родителите ви не са ви дали нищо. Дали са ви това, което е било възможно. Но сега, осъзнавайки грешките, може да дадете на децата си много повече.
Има още един начин да простим на родителите си.
Това е да се чувстваме благодарни. Нашите родители са извършили най-главната и забележителна постъпка – ДАЛИ СА НИ ЖИВОТА.
Само благодарение на тях, живеем сега, можем да обичаме и да се радваме, да раждаме деца, да научаваме нови неща. Разкрили са ни цял свят наречен ЖИВОТ.
А тази тяхна постъпка оправдава, прощава всичките им грешки и прегрешения. Още повече, че тези прегрешения не са със зъл умисъл. Обичали са ни, както са могли. И са ни възпитавали според възможностите си. И много са се старали да ни направят добри. И това им се е удало.
От книгата на Мaруся Светлoва „Възпитание по-нoвoму“
Източник: „Философия на ежедневието“
