"Всичко се случва поради някаква причина - с такива думи мой пациент утешава своя позната, която остава инвалид след тежка катастрофа" - така започва есето на психолога Тим Лорънс.
"Аз обаче казвам, че това са пълни глупости!"
"Подобни изказвания не само са погрешни, но и ни пречат да направим най-важното нещо в такива случаи, когато животът ни е обърнат наопаки - да скърбим".
"Ето каква е реалността - някои неща в живота не могат да се поправят; тях само можете да носите със себе си".
"Скръбта е бутално болезнена. Тя се проявява по най-различни поводи - от смърт на близък до края на една връзка. Когато ви сполети болест, вие скърбите. Когато загубите дете - също. Да изгубиш детето си не е нещо, което може да се поправи. Същото се отнася за тежката диагноза, която ви поставят. Тези неща само могат да се търпят и теглят".
"Нека бъда пределно ясен - ако преживеете трагедия и някой ви каже, че това е за добро и ще ви направи по-добър човек, имате пълното право да му обърнете гръб завинаги. Съсипята понякога води до вътрешен растеж, но обикновено не става така; точно обратното, тя разрушава живота ни, защото сме допуснали да заменим болката със съвети".
"Загубата ни кара да съчувстваме на другите, но и ни прави по-цинични, особено когато се сблъскаме с хора, които не са я изпитвали. Смятам, че хората казват на другите "да проявят разбиране и да поемат отговорност" просто защото самите те не разбират. Разбирането е трудно; да кажеш на някой "да прояви разбиране" е форма на психологическа мастурбация".
"Няма как да бъдеш отговорен за това, че са те изнасилили или че си изгубил детето си. Можеш да си отговорен за това как избираш да живееш живота си, когато те сполетят подобни беди. Когато адът ви сполети, не може просто да изберете да не скърбите".
"Ако някой се опита да ви го внуши, той ви отказва правото да бъдете хора и открадва част от свободата ви. Ако не ви е позволено да скърбите, няма как да се прояви трансформация и вътрешно възстановяване. Скръбта сама по себе си не е препятствие; препятствията идват по-късно под формата на избори за това как да живеем, как да теглим болката от загубата и как да създадем нещо ново за себе си. Всичко това идва след скръбта".
"Най-силното нещо, което може да направите е да отчетете чуждата болка. Трябва буквално да кажете "Разбирам болката ти, с теб съм".
"Няма нищо по-могъщо от това".
"Бъдете там, бъдете до тях. За това не се иска подготовка, нито специални умения, а само желанието да присъствате и да останете колкото е необходимо".
