"Всичко се случва поради някаква причина - с такива думи мой пациент утешава своя позната, която остава инвалид след тежка катастрофа" - така започва есето на психолога Тим Лорънс.

"Аз обаче казвам, че това са пълни глупости!"

"Подобни изказвания не само са погрешни, но и ни пречат да направим най-важното нещо в такива случаи, когато животът ни е обърнат наопаки - да скърбим".

"Ето каква е реалността - някои неща в живота не могат да се поправят; тях само можете да носите със себе си".

"Скръбта е бутално болезнена. Тя се проявява по най-различни поводи - от смърт на близък до края на една връзка. Когато ви сполети болест, вие скърбите. Когато загубите дете - също. Да изгубиш детето си не е нещо, което може да се поправи. Същото се отнася за тежката диагноза, която ви поставят. Тези неща само могат да се търпят и теглят".

"Нека бъда пределно ясен - ако преживеете трагедия и някой ви каже, че това е за добро и ще ви направи по-добър човек, имате пълното право да му обърнете гръб завинаги. Съсипята понякога води до вътрешен растеж, но обикновено не става така; точно обратното, тя разрушава живота ни, защото сме допуснали да заменим болката със съвети".

"Загубата ни кара да съчувстваме на другите, но и ни прави по-цинични, особено когато се сблъскаме с хора, които не са я изпитвали. Смятам, че хората казват на другите "да проявят разбиране и да поемат отговорност" просто защото самите те не разбират. Разбирането е трудно; да кажеш на някой "да прояви разбиране" е форма на психологическа мастурбация".