Обвързвайки себестойността си с чуждото (не)одобрение, получаваме безкрайно грешна представа за реалността. Преди да ви предложим съвети за разрешаване на този проблем, добре е да се замислим защо плащаме данък „обществено мнение”.
От желанието да ни възприемат като атрактивни до броя Facebook харесвания и коментари - повечето от нас се вълнуват от чуждото мнение, така сме устроени. Многократно е доказвано, че емоциите на новородените са резултат от поведението на околните.
С възрастта се научаваме да разделяме мислите и емоциите си от тези на другите, но много от нас продължават да търсят, а понякога и да просят социално потвърждение от обкръжението си. Това може да доведе до сериозни проблеми със самочувствието и до липса на щастие. Скорошно проучване между 3000 от нашите клиенти сочи, че 67% свързват себестойността си с мнението на другите.
Като човешки същества ние по естествен начин реагираме на всички свои преживявания през призмата на заучените си очаквания – съвкупност от дълбоко вкоренени убеждения за начина, по който е устроен светът, и за това, как всъщност трябва да е устроен. Едно от най-доминиращите очаквания е свързано с одобрението на околните и с начина, по който те „трябва” да се отнасят към нас.
Преди век социалният психолог Чарлз Кули открива феномена „огледалното аз”, при който всеки от нас вярва, че „Аз не съм това, за което се мисля, но не съм и това, което ти мислиш – аз съм онова, което мисля, че мислиш, че съм”. В ядрото на този вид външно потвърждение се крие несигурността и когато разчитаме на него, макар и за малко, то сериозно вреди на усещането ни за себестойност и на самочувствието ни.
