Какво прави един живот „добър“? Как можем да го измерим? Това са въпроси, стари колкото самата човешка природа. Съществуват множество потенциални отговори, но ново проучване поставя фокуса върху воденето на живот, който е „психологически богат“.
Това богатство се определя от изживявания, които излизат извън рамките на обикновеното, които са разнообрази и сложни, и – може би най-важното – водят до промяна в перспективата на човека, който ги преживява, казват социалните психолози Шиге Ойши от Университета във Вирджиния и Ерин Уестгейт от Университета във Флорида.
Тяхното ново изследване открива, че за някои хора психологически богатият живот е по-важен от щастливия или от намирането на усещане за смисъл – това са двете основни области, върху които повечето съвременни психологически изследвания поставят фокус, когато става дума за оценяване на „добрия“ живот.
„За разлика от щастливите или смислени животи, психологически богатите се характеризират най-добре с разнообразие от интересни и променящи перспективата изживявания – пишат изследователите в своя научен труд. – Ние представяме емпирични доказателства, че щастието, смисълът и психологическото богатство са свързани, но различни и привлекателни аспекти на добрия живот, с уникални причини и корелации.“
Изследователите не казват, че психологическото богатство действа напълно различно от щастието или смислеността, а че е част от нашето благосъстояние, която се нуждае от повече внимание.
Щастливият живот включва стремежа към цели, като например позитивни чувства и цялостно удовлетворение, докато откриването на смисъла в живота се асоциира с осъзнаването на нашия потенциал и пълното реализиране на талантите ни, достигането на цели и оказването на положително влияние.
В три проучвания, включващи 1336 студенти, Ойши и Уестгейт откриват, че когато хората оценяват своите собствени животи и благосъстояние, психологическото богатство би могло да се раздели от щастието и смисъла.
„За разлика от щастието концепцията за богатство може да включва моменти на дискомфорт и неприятни емоции“, пишат авторите.
Допълнителният анализ на предишни изследвания, посветени на психологическото богатство, на езика, използван в некролозите, както и на по-ранни проучвания, проведени в различни държави, подкрепят значението на този трети елемент на добрия живот. Изследването подсказва, че психологическото богатство се простира отвъд общества, които са богати, образовани и демократични.
По отношение на хората, поставящи психологическото богатство над щастието или смисления живот, разграничението е най-популярно в Германия (16,8 процента от участниците в анкетата), Индия (16,1 процента), Корея (15,8 процента) и Япония (15,5 процента). Това показва предишно проучване на 3728 души от 9 различни държави.
„Демонстрираме, че един нетривиален брой хора по света казват, че биха избрали психологически богатия живот за сметка на щастливия или смисления и че приблизително 1/3 твърдят, че промяната на онова нещо, за което съжаляват най-много, би направило животите им психологически по-богати“, пишат Ойши и Уестгейт.
Психолозите допълват, че преместването в чужбина, промяната на кариерата или потапянето в предизвикателно изкуство – романът „Одисей“ на Джеймс Джойс е споменат конкретно – са три примера за психологическо богатство, което хората търсят.
Интересното в случая е, че Ойши и Уестгейт казват също така, че изследванията по темата „подсказват, че добрия живот не винаги е приятен и че има смисъл във воденето на животи, които проучват различни перспективи.“
В същото време специалистите признават, че вероятно има и други фактори, освен тези три, които вероятно трябва да бъдат отчетени. Например учене, креативност и грижа за останалите.
Отвъд стремежа към щастлив (хедоничен) и смислен (евдемоничен) живот - идеи, изложени от Аристотел - психологически богатият живот би могъл да ни предложи друг критерий, по който да определим дали се възползваме максимално от дните си, и да ни помогне да измислим по какъв точно начин бихме искали да променим живота си към по-добро.
Изследването е публикувано в Psychological Review.
Източник: Science Alert
