Вторият аргумент е следния: хората вярваме, напълно погрешно, че сме в състояние на пълен контрол над щастието си именно посредством тези решения, които взимаме ежедневно в продължение на целия си живот. Логиката зад това убеждение е горе-долу следната: докато правим “правилните” избори, животът ни върви по пътя на щастието. Серф отхвърля тази идея решително. Според него реалността е такава, че вземането на решения е пълно с неточности, критични липси на информация и лични предпочитания, които объркват преценката за ситуацията, въз основа на която взимаме решенията си. Хората помнят лоши събития като добри и обратно. Ние много често превръщаме рационалните решения в емоционални. И се влияем непрекъснато от социалните влияние на средата си, докато в противен случай бихме взели напълно различни решения.
Но последният фактор може да бъде впрегнат за адекватно и продуктивно поведение. Изследванията на невронауката показаха, че мозъчните вълни на двама души, които си правят компания започват да стават почти едни и същи. Затова най-важно е да бъдете с такива хора, с които реалността, която ще бъде разкрита от сходните ви мозъчни вълни, е онази, която реално ще ви направи щастлива.
